Национална телефонна линия за деца
116 111
държавна агенция за закрила на детето
(+359) 933 90 50
Български червен кръст
(+359) 963 24 44
Здравейте, приятели ,
в този сайт ще научите какво е съдебнатa власт и как работи тя!
  • Закон за съдебната власт
    • Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.

    • Гражданите и юридическите лица имат право на информация за работата на съдебната власт.

    • Съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални. 

    • Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.

  • Закон за съдебната власт
    • Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят. 

    • Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно, а по административни – двуинстанционно.

    • Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.

  • Висш съдебен съвет (ВСС) – статут
    • Постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. 
    • Определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.
  • Кой, кой е в съда?

    СЪДИЯ - Най-важното място в съдебната зала е централната маса, зад която седят съдиите. Тя е на най-високото в залата, за да може съдията да вижда всичко и да следи за реда. От това колко сложно е делото зависи дали съдията ще е един, трима или петима. Когато съдиите са трима или петима те се наричат съдебен състав. Съдията, който седи в средата, е най-важен и се нарича председател на съдебния състав. Председателят решава какво ще се случва в съдебната зала, той дава думата на участниците в делото, задава въпроси, изслушва свидетелите и се грижи всички да спазват правилата.  При някои дела в съдебния състав участват не само съдии, но и хора, които имат друга професия – лекари, учители, инженери. Те се наричат съдебни заседатели и участват в дела за извършени престъпления. Съдебните заседатели са облечени с черни тоги като съдиите и изпълняват ролята на съдии. Затова те също могат да задават въпроси на свидетелите и участват при вземането на решения. Тяхното мнение е важно точно толкова, колкото и мнението на съдията.  Съдията е този, който решава как ще приключи делото, какво ще се случи със спора и ще бъде ли признат обвиняемия за виновен. Той определя и наказанието му. 

    ПРОКУРОР - От лявата страна на съдийската маса е мястото на прокурора, който се нарича обвинител. Той обяснява на съдията или на съдебния състав по какъв начин обвиняемия е нарушил закона. Обвиняемият е човек, за който се предполага, че е извършил някакво престъпление. Прокурорът трябва да убеди съда и да докаже, че това е така. Дотогава обвиняемият се смята за невинен. В знак на уважение прокурорът се изправя, когато се обръща към съдиите, адвоката или към свидетелите. 

    ПРОТОКОЛЧИК - Встрани от съдийската маса седи протоколчикът и записва на компютър всичко, което казват свидетелите или другите хора. Обикновено съдията или председателят на състава диктува на протоколчика какво да запише, а прокурорът, адвокатът и свидетелите внимават да не сбърка. 

    ЗАЩИТНИК (АДВОКАТ) е човек, който седи близо до този, който е обвинен от прокурора, че е извършил престъпление (нещо лошо, което се наказва от закона). Той може да е облечен също в черна мантия и да задава въпроси на свидетелите. 

    ПСИХОЛОГ - Свидетели, които не са навършили 14 години винаги се придружават от психолог. Ако свидетелят е навършил 14 години, по преценка на съда може да бъде придружен от психолог, но не е задължително.

     

    ОБВИНЯЕМ (ПОДСЪДИМ) е човек, когото прокурорът е обвинил в извършване на престъплението (нещо лошо и неправилно, което се наказва по закон). Това може да е непознат за теб човек, но може да е и твой близък – мама, татко, баба, дядо, чичо, леля и други близки или приятели. 

     

    ПОСТРАДАЛ е този, на когото е причинено или който е преживял нещо лошо заради случката (престъплението). Пострадалият също има право да бъде защитаван от адвокат.

     

    СЪДЕБНО ДЕЛО започва при  спор (граждански, наказателен, административен), който не може да се разреши от спорещите страни и за това се разрешава от съда след разпитване на свидетели, събиране на писмени документи(доказателства), експерти и други, които помагат на съдията да разбере истината и да прецени коя е правата страна, в чиято полза да се разреши спорът със съдебното решение.   

     

    НАКАЗАТЕЛНО ДЕЛО  се образува при наказателен спор, в който съда трябва да реши дали някой е извършил престъпление, като в това дело участва прокурор. Престъпление е такава постъпка, която е извършена виновно и за нея се предвижда и налага наказание по Наказателния кодекс на Република България.  

     

    ГРАЖДАНСКО ДЕЛО се образува при граждански спор, в който съдът трябва да реши кой трябва да плати на някого някаква сума пари или да му върне някаква вещ, която е взел без да има право, дали някой е освободен от работа правилно или не и други случаи. В тези дела не участва прокурор, освен по изключение, когато специален закон предвижда това.

Как изглежда съда?
1

Обикновено съдилищата се помещават в големи сгради с много стаи, които се наричат съдебни зали, а самата сграда на съда се нарича Съдебна палата. Съдията и съдебните заседатели изслушват в съдебните зали свидетелите и експертите, адвокатите, обвинения в извършване на престъплението и пострадалия от престъплението, след което взима решение за случая.Това разглеждане на делото се нарича съдебен процес или съдебна процедура. Всички, които участват  в съдебния процес могат да стоят пред вратата на съдебната зала и да изчакат извикването им от съдията. Понякога обвиненият от прокурора, че е извършил престъплението, може да бъде доведен в съдебната зала с белезници и с конвой от съдебни полицаи. Това се случва, когато съдът прецени, че този човек е по-опасен защото  може да извърши друго престъпление или да се скрие и да се опита да се отклони от съдебния процес .

 

1 - Свидетел


2 - Прокурор


3 - Съдия


4 - Съдиии/Съдебни заседатели


5 - Протоколчик/Секретар


6 - Обвиняем


7 - Полицаи


8 - Адвокат


9 - Публика

 

висш съдебен съвет
Висш съдебен съвет (ВСС) – състав

 

Състои се от 25 члена

 

Членове по право – председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.

 

22 изборни членове – юристи с високи професионални и нравствени качества и най-малко 15 години юридически стаж, избрани от професионална и парламентарна квота.

Заседания на ВСС

 

Провеждат се най-малко веднъж седмично

 

Ръководят се от министъра на правосъдието, но той няма право да гласува при взимането на решения

 

Заседанията са публични

КАКВО НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ВСС ПО ЖАЛБИ И СИГНАЛИ НА ГРАЖДАНИ?

 

ВСС не може да разглежда конкретни дела.

 

ВСС не може да отменя или изменя съдебни решения. Единственият, предвиден от закона ред за това, е обжалването пред по-горестоящ по степен съд.

В КОИ СЛУЧАИ ВСС ВЗИМА РЕШЕНИЯ ПО ЖАЛБИ И СИГНАЛИ?

 

Когато са свързани с нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.

 

Когато в тях има данни за корупционни явления в органите на съдебната власт.

НАЦИОНАЛЕН ИНСТИТУТ НА ПРАВОСЪДИЕТО (НИП)

 

НИП е публична институция за обучение на кадрите в съдебната система и функционира от 1 януари 2004 г.

 

Подобрява ефективността на правораздаването чрез качествено професионално обучение и повишаване на квалификацията на магистратите и съдебните служители.

 

Събиране, обработване и разпространяване на информация за нуждите на обучението и осъществяване функциите на Европейски документационен център.

 

Петима от членовете му се излъчват от ВСС и двама от Министерството на правосъдието.

 

Председател на УС по право е председателят на ВКС.

 

НИП се управлява от директор, който се избира от УС с мнозинство от 2/3 от членовете му за срок от пет години.

Висш съдебен съвет (ВСС) – статут

 

Постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост.

 

Определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността ѝ, без да засяга независимостта на нейните органи.

ДЕЙНОСТ НА ВСС

 

Предлага бюджет на съдебната власт.

 

Организира конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности.

 

Назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите.

 

Предлага на Президента за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.

 

Определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите.

 

Извършва атестиране на магистратите и административните ръководители.

 

Налага дисциплинарни наказания на магистратите, след провеждане на дисциплинарни производства.

ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВСС (ИВСС)

 

Инспекторатът е конституционно установен и самостоятелен орган.

Основната му функция е да проверява дейността на органите на съдебната власт без да засяга тяхната независимост.

 

Състои се от главен инспектор и 10 инспектори, които се избират от Народното събрание с мнозинство от две трети от народните представители.

 

При осъществяване на функциите си главният инспектор и инспекторите са независими и се подчиняват само на закона.

 

ИВСС действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица, или държавни органи, включително на съдии, прокурори и следователи.

 

ИВСС отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи и до компетентните органи на съдебната власт.

 

ИВСС предоставя публично информация за дейността си.

  • Права на детето

    Право на защита от всички форми на насилие и експлоатация

    ...

    Право на равни права на деца със специални образователни потребности

    ...

    Право за здраве и здравни услуги (здравеопазване)

    ...

    Право на игра, почивка, културна и творческа дейност

    ...

    Право на защита от употреба на психотропни вещества

    ...

    Право на защита от сексуална експлоатация

    ...

    Право на защита от трафик

    ...

    Право на защита във време на война и военни конфликти  

Детската версия на сайта е реализирана със съдействието на съдия Екатерина Николова,
председател на Районен съд – Благоевград.

112
Единен номер за спешни повиквания
0800 18 676
Денонощна гореща телефонна линия за пострадали от насилие жени, юноши и деца
(+ 359) 2 933 90 50
Държавна агенция за закрила на детето
116 111
Национална телефонна линия за деца
02 981 76 86
Гореща телефонна линия за жени, юноши и деца, преживели насилие
(02) 963 24 44
Български червен кръст – Телефон на доверието