29 септември 2023 година

Идеите на магистратите за съдебна реформа и регулацията на обществените отношения в тяхната професионална сфера обсъдиха членовете на Съвета за партньорство към Висшия съдебен съвет. В заседанието участваха членовете на ВСС: Вероника Имова – съпредседател от ВСС, Евгени Иванов и Стефан Петров, както и представителите на магистратите: Даниела Ангелова – съпредседател на СП от професионалните организации, и заместник-председател на Асоциацията на Прокурорите в България, Ангелина Лазарова – съдия в Апелативен съд – Варна, Радина Десподска – представител Асоциацията на българските административни съдии, Росица Велкова – Българска съдийска асоциация и Николай Кръстев – представител на Камарата на следователите. В заседанието участва като гост и председателят на Асоциацията на прокурорите в България Владимир Николов.

Членовете на Съвета за партньорство приеха решение за необходимостта от запазване действащия конституционен модел на функциониране органите на съдебната власт, вкл. организацията и дейността на единен Висш съдебен съвет, действащ чрез своите колегии и пленум. Те се обединиха около необходимостта за усилване на професионалния елемент на участие на съдиите, прокурорите и следователите във ВСС.

Съветът за партньорство заяви несъгласие за промени в основния закон, свързани с нарушаване на баланса между властите с отпадане на структури, функции и правомощия на конституционно закрепени органи на съдебната власт. Приета бе и позиция, според която съдебната реформа трябва да се изразява в законодателни промени, включително конституционни, укрепващи независимостта на съдебната власт при зачитане принципите на върховенството на правото и разделението на властите.

В контекста на законопроекта за изменение и допълнение на Конституцията на Република България, внесен на 28.07.2023 г. и предложен от 166 народни представители от парламентарните групи на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, членовете на Съвета за партньорство изразиха своите критични виждания относно предложената реформа, която ще доведе до промени във функцията на държавно управление. От друга страна, обсъдиха възможните законодателни механизми за подобряване качеството и срочността на правораздаването, чрез конституционното възлагане по чл. 133 от КРБ.

В хода на дебата бе отчетено, че действащата конституция гарантира добра база и модел за функциониране на съдебната система, който следва да се надгражда и усъвършенства. Посочено бе, че предложените промени в конституционния модел са предизвикали безпрецедентно единомислие на професионалните общности на съдии, прокурори и следователи по ключовите въпроси, представляващи риск за независимостта на съдебната власт. Изложиха се съображения и аргументи, че с предложения законопроект за отпадане на основни прокурорски правомощия се предпоставя изпразване от съдържание на функцията на прокуратурата да следи за спазване на законността, както и за възможните негативни последици от структурната реформа на Висшия съдебен съвет. Ограничаването на правомощията на главния прокурор по отношение надзора за законност, методическото ръководството и децентрализацията на ПРБ ще обезличат института на прокуратурата.  Коментира се, че ВСС проектира и възпроизвежда баланса между трите власти – законодателна, съдебна и изпълнителна, както и че структурната промяна във ВСС и увеличаването на правомощията на министъра на правосъдието по отношение на управлението на материалните активи и бюджета на съдебната власт ще създадат предпоставки за политическо въздействие, и отслабване на нейната независимост.