Постоянни комисии
КОМИСИЯ "ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА"
Отчети
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Електронно съобщаване и призоваване
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм 2014-2021
Добро управление
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
ОТЧЕТ НА КОМИСИЯ „ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА” ЗА 2009 г.

ОТЧЕТ ЗА ДЕЙНОСТТА НА КОМИСИЯ 
„ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА” ПРИ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ПРЕЗ 2009 ГОДИНА

 

 

   Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” /КПЕПК/ при Висшия съдебен съвет осъществява своята дейност въз основа на Закона за съдебната власт /ЗСВ/, Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация /ПОДВССНА/, както и на Вътрешните правила за работа на Комисията, одобрени с нейно решение по протокол № 3 от 19.11.2007 г. КПЕПК провежда редовни заседания всяка седмица. При необходимост заседава и повече от един път. Комисията се свиква на заседание от нейния председател или по искане на една трета от членовете й. 
   КПЕПК има правомощия да възлага и извършва проверки по конкретни сигнали и жалби, да анализира информацията за наличие на корупционни практики, както и да разработва и предлага за утвърждаване от ВСС конкретни мерки за превенция и борба с проявите на корупция сред магистратите.

 

І. Основен момент от дейността на Комисията през 2009 г. беше приемането на Кодекс за етично поведение на българските магистрати. Това стана възможно след приемане на Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт /ДВ, бр.33 от 30 април 2009 г./ и новата т.12 на чл.30, ал.1 от ЗСВ, съгласно която Висшият съдебен съвет одобрява Етичен кодекс на съдиите, прокурорите и следователите. 
   Кодексът за етично поведение на българските магистрати беше приет на основание чл.30, ал.1, т.12 от ЗСВ и Решение на Висшия съдебен съвет по протокол № 21 от 20 май 2009 г. 
   Съгласно Етичния кодекс във всички районни структури, които са със седалища в областните центрове, окръжните структури на съдилищата и прокуратурите, апелативните и върховните прокуратури и съдилища се създадоха постоянни етични комисии. 
   В органите на съдебната власт, в които се сформираха такива комисии, този процес приключи, като копие от протокола на Общото събрание за избор на съответната етична комисия се изпрати на КПЕПК. 
КПЕПК избра лектори към Националния институт на правосъдието, които да разработят съдържанието на обобщителния курс за “Съдебна етика” на основата на новия Кодекс за етично поведение на българските магистрати и да участват в провежданата в тази връзка обучителна програма. Избраните магистрати са били членове на работната група за изработването на приетия Кодекс за етично поведение на българските магистрати. В началото на м.декември беше проведено първото обучение на членовете на етичните комисии към върховните и апелативни съдилища и прокуратури. Програмата предвижда през 2010 година да се проведе обучение по Кодекса за етично поведение на всички съдии, прокурори и следователи в органите на съдебната власт. 
   По повод образуваното от Прокуратурата в края на м. юни 2009 г. досъдебно производство за изясняване лицето Красимир Георгиев, осъществявало ли е действия на търговия с влияние в органите на съдебната власт, беше създадена временна комисия за установяване членове на ВСС контактували ли са с това лице и допуснати ли са нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати. Комисията излезе със становище, че двама от членовете на ВСС са нарушили правилата на Кодекса за етично поведение и поиска оставките им. Стойко Стоев и Иван Димов подадоха оставките си на членове на ВСС. С този акт за първи път и на практика беше приложен новият единен етичен кодекс, като инструмент за решаване на случаи, свързани с нарушения на етични правила от членове на ВСС. По-късно ВСС възложи на Комисията по професионална етика да извърши проверка нарушени ли са правилата на професионалната етика от онези съдии и прокурори, за които Прокуратурата беше установила, че също са осъществявали контакти с лицето Красимир Георгиев. Проверката установи, че неправомерни контакти под формата на лични срещи и проведени телефонни разговори са осъществили 18 магистрати – съдии и прокурори, участвали като кандидати за заемане на ръководни длъжности в проведените конкурси след 01.01.2009 г. Петима от тези кандидати са били избрани на длъжностите, за които са кандидатствали. Характерното за всички тях е, че са имали контакти с лицето Красимир Георгиев непосредствено преди, или в деня на самото назначение и са преустановявали всякакви контакти след отминаване на съответния конкурс. Това обстоятелство даде основание на Комисията да приеме, че действията на тези съдии и прокурори са в нарушение на Кодекса за етично поведение и конкретно на правило 5.9, което гласи: „При кариерното си израстване, магистратът не трябва да използва лични контакти (връзки, ходатайства) и да предприема действия, които уронват достойнството му”. За това нарушение срещу всички тези 18 магистрати бяха образувани дисциплинарни производства. Четирима от назначените на ръководни длъжности сами подадоха оставка. Разбира се тук следва да се отбележи важното обстоятелство, че при проверката на Комисията по професионална етика не бяха установени факти, че контактите на тези 18 магистрати с лицето Красимир Георгиев са повлияли по някакъв начин при избора на който и да е от административните ръководители. Независимо от това спрямо тях бяха образувани дисциплинарни дела, тъй като за първи път в дисциплинарната практика на ВСС беше приложен принципът от новия Етичен кодекс, че не е достатъчно магистратът да не върши нещо лошо, нужно е той да не създава и впечатлението, че върши нещо лошо. За съжаление случаят „Красьо” създаде точно такова впечатление в обществото – че някои магистрати се опитват да се доберат до началнически постове, ползвайки непозволени и неморални начини и средства. 
   Комисията установи също, че други – общо шестима съдии и прокурори са водили двустранни разговори с лицето Красимир Георгиев, без да са участвали в конкурси за административни ръководители. Комисията не намери основание за търсене на дисциплинарна отговорност от тези магистрати, но използва този повод, за да припомни думите на г-н Томас – съдия във Върховния съд на Куинсленд – Австралия, който на въпроса дали съдебната етика съществува като такава, посочва: „Ние съставляваме специфична група в общността. Обхващаме подбрана част от почтени професионалисти. Ние сме натоварени ден след ден с упражняването на значителна власт. Нейното упражняване има драматични последици върху живота и съдбите на онези, които се изправят пред нас. Гражданите не могат да бъда сигурни, че те или техните съдби няма един ден да зависят от нашата присъда. Те няма да желаят такава власт да бъде предоставена на някой, чиято компетентност, почтеност или лични стандарти са спорни”. 
   Споделяйки дълбокия смисъл, който съдържат тези мъдри слова, Комисията предложи и ВСС обърна внимание на тези шестима магистрати, а чрез тях и на всички съдии, прокурори и следователи да бъдат по-внимателни и да повишат хигиената на личните си контакти с тези лица. 
   Обобщавайки резултатите следва да се отбележи, че наред с негативите, благодарение на бързите и решителни действия на Комисията по професионална етика, от този случай съдебната система извлече и голям позитивен ефект. Постигна се силно превантивно въздействие за стриктно спазване на изискванията за кариерно израстване както от страна на членовете на ВСС, така и по отношение на всички съдии, прокурори и следователи. Постигна се силен възпиращ ефект и спрямо корупцията в съдебната система. Още с приемането си Етичният кодекс се превърна в мощен инструмент за коригиране поведението на магистратите и съобразяването му с правилата за етично поведение. 

 

ІІ. Основната дейност на Комисията през 2009 г. се изразява в разглеждане и решаване на преписки и сигнали от граждани и юридически лица, получени по пощата, по електронен път или от антикорупционни кутии, каквито има поставени в сградите на всички съдилища и прокуратури в страната. 
След като бе натрупан известен опит и с цел повишаване ефективността в тази дейност бе въведен диференциран подход, чрез подреждане на жалбите и сигналите в следните групи: 
- ОБЩИ СИГНАЛИ – това са жалбите и сигналите, съдържащи оплаквания за неправилно или незаконосъобразно решаване на техните случаи от органите на съдебната власт. Техният брой през 2009 г. бе 998; 
- СИГНАЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ДАННИ ЗА КОРУПЦИОННИ ПРОЯВИ ИЛИ ПРАКТИКИ – Тези сигнали се вземат на „специален отчет” до окончателното приключване на работа по тях, независимо дали са изпратени по компетентност или е възложена проверка. Характерно за тази група сигнали е незначителния им брой – 18 през 2009 година, при това в преобладаваща си част са анонимни. Независимо от анонимния им характер, Комисията разпореждаше проверки от компетентните органи с цел изясняване достоверността на съдържаните се в тях обстоятелства и факти. При явни сигнали Комисията извършваше и лични проверки, като поканваше на разговор съответния сигнализатор; 
- СИГНАЛИ ЗА НАРУШЕНИЯ НА ЕТИЧНИТЕ ПРАВИЛА – По тези сигнали обикновено Комисията извършваше лично проверки и изслушване на страните и предприемаше конкретни мерки, в това число и чрез внасяне във ВСС на предложения за образуване на дисциплинарни производства. Със създаването на етични комисии в органите на съдебната власт работата по тези сигнали ще се подобри значително. Общият брой на тази група сигнали през 2009 година е 85; 
- СИГНАЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ДАННИ ЗА ПРОТИВОРЕЧИВА СЪДЕБНА ПРАКТИКА - Съпроводени с кратко становище на Комисията, те бяха препращани съответно на председателите на ВКС и ВАС. През 2009 година Комисията е работила по 28 такива сигнали; 
- СИГНАЛИ, СЪДЪРЖАЩИ ОПЛАКВАНИЯ ПО ОБРАЗУВАНЕТО, ДВИЖЕНИЕТО И СПАЗВАНЕТО НА СРОКОВЕТЕ ПО ПРЕИПСКИ И ДЕЛА – Сложните и по-тежки случаи по подобни сигнали се препращаха по компетентност на Инспектората към ВСС, а по-леките случаи се възлагаха проверки на административните ръководители на органите на съдебната власт. Обработените жалби и сигнали от тази група през 2009 година възлизат на 168 броя. 
   Като стил в работата на Комисията се утвърди незабавното образуване и разглеждане по реда на самосезирането за всички случаи на съобщения в средствата за масова информация при прояви и действия на магистрати, нарушаващи етичните правила или случаи на корупция. 
   Някои от тези случаи приключиха с предложения за образуване на дисциплинарни производства. 
   Само през м.октомври 2009 г. бяха образувани 3 дисциплинарни производства – срещу 2-ма съдии и 1 прокурор за корупция. 
   През 2009 г. пред Комисията са постъпили общо 1793 броя жалби, молби и сигнали. От тях 8 броя са постъпили чрез електронната страница на Комисията за превенция и предотвратяване на корупцията при Министерския съвет, 33 броя чрез антикорупционните кутии и останалите – по пощата. В проведените през годината 43 заседания Комисията е разгледала и решила 1679 броя от постъпилите жалби и сигнали. 317 броя от решените жалби и сигнали са изпратени на административните ръководители на органите на съдебната власт за проверка и отговор, а 50 броя са насочени по компетентност на Инспектората към ВСС.

 

ІІІ. Друго съществено направление, което комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” разви през 2009 г., това бяха редица инициативи за превенция и противодействие на корупцията в органите на съдебната власт. Членовете на Комисията взеха участие в: 
1. Работна среща с испански експерти на тема: “Анализ на настоящата уредба на етичните стандарти и Етичния кодекс на българските магистрати” по туининг проект по програма “ФАР” “Укрепване на публичното управление на съдебната система и съдебната администрация”; 
2. Регионална конференция “Подобряване на регионалното сътрудничество в Югоизточна Европа за прилагане на Конвенцията на ООН срещу корупцията”, организирана от регионалния офис на Службата по наркотици и престъпност на ООН под патронажа на МВР; 
3. Участие в създадена временна комисия по медийна политика; 
4. Официална среща за обмяна на опит в областта на борбата с корупцията с Министерството на надзора на Китайската народна република. На срещата присъства и посланика на Китайската Народна Република в България, както и представители на Политическия кабинет на Министерство на вътрешните работи на РБългария.

 

ІV. И през 2009 г. Комисията проведе редица съвместни срещи с цел координация и взаимодействие със специализирани държавни органи и структури на гражданското общество с насока на дейност – професионална етика и превенция на корупцията. 
1. Продължава взаимодействието със създадения през 2008 г. Граждански експертен съвет, включващ представители на неправителствени организации, наблюдаващи работата на съдебната система. Проведоха се множество срещи, на които се обсъждиха редица въпроси – проекта за Наредбата за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, темата по спазване изискванията, произтичащи от Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси и пр. Комисията и съвета ще продължат и през 2010 година да си взаимодействат в следните насоки: превенция на корупцията в съдебната система, професионалната етика, конфликта на интереси и достъпа на информация; 
2. Проведе се съвместно заседание на КПЕПК с Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при НС с цел изясняване извършван ли е опит за търговия с влияние на лицето Красимир Георгиев в органите на съдебната и законодателната власт. 
3. Създаде се Съвет за координация между КПЕПК и Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика при НС, който преведе няколко заседания. В състава му ще влизат и постоянни представители на МВР, Министерство на правосъдието, Инспектората към ВСС, както и зам. главният прокурор Валери Първанов. Целта на новосъздадения Съвет е да институционализира взаимодействието между двете антикорупционни комисии, а основните му задачи са взаимно информиране, координация и хармонизиране на дейностите, предприемане на съвместни инициативи и разработване и предлагане на конкретни мерки за противодействие и ограничаване на корупционни практики. Чрез Съвета за координация ВСС ще търси съдействието на Комисията за борба с корупцията, конфликт на интереси и парламентарна етика за бързи законодателни промени, когато смята това за необходимо. 
4. Самостоятелно и във взаимодействие с останалите постоянни комисии на ВСС, Комисията ползотворно участва в изпълнението на мерките по приетия от Министерския съвет План за действие по показателите за напредък в областта на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност.

 

V. През настоящата 2010 г. приоритетни цели на Комисията ще продължат да бъдат: 
1. Реализирането на мерките и дейностите, заложени в Стратегията за борба с корупцията и Програмата за нейното изпълнение. 
2. Утвърждаване в ежедневието на магистрати, членове на ВСС и инспектори от Инспектората към ВСС на Правилата за етично поведение, прогласени в новия Етичен кодекс, както и провеждане на обучение на целия личен състав на органите на съдебната власт. 
3. Срочно и качествено решаване и произнасяне по жалбите и сигналите на гражданите и юридическите лица при нулева толерантност към нарушителите. 
4. Нарастване на приноса на инициативността на Комисията в различни форми на взаимодействие с държавни органи и неправителствени организации със задачи в борбата и превенцията на корупцията.

 

Годишният отчет на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” за 2009 г. е приет с протокол № 1 от 7 януари 2010 г. на заседание на Висшия съдебен съвет. 

Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд