ИЗВЛЕЧЕНИЕ

от пълния стенографски протокол от заседанието на ВСС на 16.04.2008г., съдържащо дискусията по Анализа на Инспектората към ВСС 
на прекратените и върнати от първоинстанционните съдилища дела на прокуратурата за Плевенски, Гяабровски, Великотърновски, Русенски и Ловешки съдебни окръзи

МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Стигнахме до анализа… 
ГЕОРГИ ШОПОВ: Дисциплинарни има. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Кой ще докладва по тази точка, защото виждам, че има проект за решение на Комисията по международно правно сътрудничество. 
Г-жо Караиванова, започнете Вие и след това ще дадем думата за съображения и изказвания. 
АНА КАРАИВАНОВА: Уважаема г-жо Министър, уважаеми членове на Висшия съдебен съвет, всички знаете, че по предложение на ВСС, доста късно формулирано, поради спорове, Инспекторатът на ВСС трябваше да извърши анализ на ….за допълнително разследвани дела, защото една от причините за забавяне на наказателното производство безспорно е връщането на делата за допълнително разследване. Това беше отбелязано и в междинния европейски доклад. И това наложи спешното поставяне на задачата. 
Всички знаете, че с новия НПК законодателят положи максимални усилия да ускори, да даде инструменти в ръцете на магистратите за ускоряване на наказателното производство. Някои от тях, все още спорни в лицето на общественото мнение, но така или иначе прилагането на закона, качественото, добросъвестното прилагане е основна работа на магистратите. Поради това, че в общия брой на върнатите дела за доразследване, според статистическите сведения - над 4 000, не може да се съберат в такъв кратък срок, за който трябваше да изпълним задачата, а и не всички съдилища, на които ние изпратихме писмата, предоставиха навреме тази информация, поради което се наложи и с прокуратурата да взаимодействаме, за да можем да вземем такива дела. Например, за съдебните райони в Софийски и Варненски окръжни и районни съдилища. Великотърновският апелативен район в лицето на своя председател г-жа Неделчева, най-бързо изпълни тази задача, като най-съвестно бяха изпратени всичките определения и разпореждания от районни и окръжни съдилища, са върнати за допълнително разследвани дела. 
Една част от всички инспектори извършиха детайлна проверка, проучвайки всяко едно от разпорежданията, или определенията за връщане на делата в съд и обобщавайки причините се постараха да дадат основните изводи от това, което сме намерили, преглеждайки тези актове. Тези изводи са групирани в няколко насоки, след което дадохме и препоръки самите съдилища и прокуратури периодично да правят такива анализи. Съответно прокуратурите по-често да проверяват качество и обоснованост на обвинителни актове , за да могат да се отстранят някои допускани нарушения, не в духа и в точното прочитане на закона и съответно да се подобри работата в желаната от всички нас насока. В изпълнение на така дадените препоръки вчера получихме отговора на апелативната прокуратура, на апелативния прокурор г-жа Димова, която с разпореждане е разпоредила на окръжните прокуратури да направят необходимото за запознаване на прокурорите с този анализ, да предложат на съдиите провеждане на съвместни съвещания за обсъждане на върнатите дела през всяко шестмесечие. Да предвидят окръжните прокуратури в годишните си планове проверки по качеството и обоснованост на обвинителните актове. Апелативната прокуратура да предвиди в годишния си план такива проверки за качеството на окръжните прокуратури и да организират семинари за допълнително практическо обучение на работещите магистрати. Получихме също и отговора на г-жа Неделчева, която беше изпратила този анализ на съответните председатели на окръжни съдилища, за да имат предвид препоръките направени в него. В този смисъл аз се учудвам от решението, което току що беше раздадено от комисията "Международно правно сътрудничество", но след като то бъде огласено, аз съответно ще възразя, защото целта не беше да се правят статистически анализи, а най-после да се видят самите актове, да се видят допуснатите слабости в тях и не да заклеймяваме отделни лица. Целта на Инспектората беше да се помогне на практикуващите да не допускат повече тези слабости. 
Аз се радвам, че Прокуратурата възприе всички въпроси, в което няма нищо лошо. Част от тях са давани за пример и в един от европейските доклади и затова не намирам, че е съвсем точно предложеното проекто-решение на комисията по "Международно правно сътрудничество". Още повече, че миналата сряда беше отложена точката, за да бъде обсъдена в комисиите от самите инспектори изготвили анализа, експерти ние все още нямаме назначени, тече конкурса, и да се обсъдят в самите комисии професионално и детайлно, защото тук не му е мястото да обсъждаме приложението по конкретни казуси на НПК. Не бяхме поканени инспекторите и изведнъж излизат с едно решение в което смятам, че се обезсмисля в голяма степен нашия труд. Благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Изказвания. Г-н Колев, заповядайте! Г-н Димов след това. 
ИВАН КОЛЕВ: Г-жо Министър, уважаеми колеги, аз да си призная за първи път вземам думата с такова неудоволствие и така притеснено, поради обстоятелството, че както с г-жа Караиванова, така и с много от инспекторите аз съм в приятелски отношения, а се налага да кажа доста остри, негативни думи за този анализ. 
В дух на колегиалност трябва да кажа, че ние още предишния вторник на работно съвещание поканихме г-жа Караиванова и й казахме какви са слабостите на анализа, като я помолихме тя да поправи тези от нас видени слабости в него. Надявахме се това да стане и заради това аз предишната сряда предложих да отложим неговото разглеждане тази седмица, но видях, че отново е внесен в същия си вид. 
Какво мога да кажа по него. За първи път аз виждам толкова неграмотно написан официален документ, както от граматическа, така и от правна страна. Няма изречение в което да няма правописна грешка, пълен член, запетая… Явно отсъствали са авторите, когато са се водили тези занимания. Най-обидното е, че не се знаят правните термини как се пишат. Досъдебно производство се пише разделено в самия анализ. Просто вярвам, че този анализ е написан от някой служител в Инспектората, но все пак, когато се пуска в публичното пространство, тези правописни грешки, този негов външен вид, би трябвало да бъде отстранен и да придобие вид на официален документ излизащ от толкова сериозен орган на съдебната власт. 
Съгласно нашето решение, ние възложихме да се направи анализ на прекратените и върнати до първоинстанционните съдилища дела. Какво се оказва сега обаче, когато погледнахме в него. Поискани са, включително и това е написано: "Настоящият анализ е изготвен на базата на представените в Инспектората към ВСС преписи от постановените съдебни актове." - Е, какъв анализ може да се направи върху преписи на съдебните актове? Заглавието отгоре е написано "Анализ на прекратените и върнати ..", вместо да бъде написано "Анализ на съдебните актове по прекратените и върнати от първоинстанционните съдилища дела". Дори и заглавието не отговаря на действителността! 
Анализът започва с толкова правни недоразумения, че се чудя какво да кажа за тях! Например, написано е: "С направените през последните няколко години изменения и допълнения на НПК…" - И е цитирано какво е направено: "Съкратено съдебно производство по чл. 371 от НПК." - Няма такова нещо! Има съкратено съдебно следствие. Това е глава 27 от НПК. Написано е: "Освобождаване от наказателно производство с налагане на административно наказание по чл. 381". - Касае се за глава 28, която е "освобождаване от наказателна отговорност - налагане на административно наказание", не на наказателно производство. Разликата е огромна.Чл. 381 касае съвсем друга материя. Това е глава 29, където е за решаване на делата със споразумение, а тук е написано, че е за освобождаване от наказателна отговорност. 
Това ще го четат юристи! Както разбирам сега, е изпратено на съдии, прокурори и следователи. На какво ги учим?! Аз не знам защо е избързано, защо каруцата е сложена пред коня, вместо да беше минал през ВСС, да го разгледаме колегиално. Аз разбирам - до сега Инспектората имаше много битови проблеми за решаване, хората са имали много други ангажименти. Но когато тръгнеш нещо да правиш и когато излизаш в публичното пространство, разпространяваш го пред толкова сериозни организации, би трябвало по някакъв начин да се съобразиш с изискванията за изготвянето на анализа. Анализът казва - анализ е това да направиш една проверка на съответните дела, да посочиш колко дела са гледани в тези съдилища. Няма го това нещо. Колко още наказателни дела са изгледани, колко наказателни от общ характер са изгледани, колко от тях са върнати, да се види в какъв процент е това нещо. Никъде няма такова нещо. Има посочени, че са поискани 422 съдебни акта от този район. Но колко са те към останалите дела, които са гледани в този Великотърновски апелативен район, колко са към цялата страна. Няма никъде такова нещо. 
Просто обидно ми е да го чета. Не знам, аз не съм виждал такива недоразумения, заради това накрая ще приключа. Много може да се говори по това нещо. Аз предполагам, той така и така ще бъде публикуван в сайта на ВСС и всеки човек ще може да го прочете и да си направи сметка. Да не излезе, че ние първото отроче на Инспектората искаме да го смажем, искаме да се насочим против този орган, което не е вярно. 
Вижте накрая какво пише: "От всичко казано до тук могат да се направят следните изводи: Първи извод. След образуване на делата, голяма част от тях не се проучват задълбочено в разпоредителни заседания, което е задължително съгласно разпоредбите на чл. 248, ал. 2 от НПК." - Разпоредителни заседания няма от преди десет години в НПК! Има си действия за разглеждане на делото в съдебно заседание и действия по предаване на съд, няма разпоредителни заседания. Преди това имаше в НПК разпоредителни заседания, но не може … Кой да си вкара? Едноличният районен съдия да си вкара делото в разпоредителни заседания сам на себе си! Няма такава форма, няма такава фигура. На какво ги учим тези съдии?! Че не са си вкарали делото в разпоредително заседание. В какво разпоредително заседание да го вкарват, просто на мен не ми е ясно. 
Вижте какви форми се използват: "В повечето случаи делата се връщат…" - А това пък "Й" и "И" къде се слагат…Просто не мога да си го обясня как може да го пишат това. "- В повечето случаи делата се връщат за незначителни пропуски и на формално основание". - В повечето случаи?! В колко случаи? Никъде не е посочено.На формално основание. Ами разбира се, че на формално основание - процесът е формален и точно основанията са формални за връщане на делата, няма неформални основания. 
Точка трета от тези изводи: "В по-голямата си част…" - Коя част? Какво ще рече? По-голямата част, означава над 50%. - "Делата са след 10-12 години." - Кои дела? В съдебното производство ли са, или в досъдебното производство. Тук пише в "до съдебното"/?/ производство. 
В четвъртата констатация, са четири констатации: "От извършеният анализ на делата може да се направи изводът, че съдебните актове по значителен брой дела…". -Какво ще рече "значителен брой дела"? Колко са те? - "Не са мотивирани, което противоречи на изискванията на Конституцията." - Какво общо има пък Конституцията тук?! - "Делата не са мотивирани, съдебните актове". - Ние какво разглеждаме? Съдебните актове по делата. Това означава, че не са мотивирани присъдите, решенията. Кое не е мотивирано? Това означава, че всичките тези присъди и решения трябва да бъдат отменени, тъй като тук никъде не е цитирано, че се разглеждат само съдебните актове за връщане на делата, а пише, че са разгледани делата. И тук пише - "съдебните актове по тези дела". 
Анализът за мен не отговаря на никакви изисквания. И вижте какво пише тук в точка втора: "От направените до тук изводи…", а оттатък пише - "От направените констатации могат да се дадат следните препоръки." Т. 2 "Препоръки": В чл. 27, а да не ви казвам, че "алинея"я пишат с римски цифри, вместо с арабски, както е правилно. Но цитира чл. 247! Ами чл. 247 от НПК се занимава със съвсем други проблеми, той въобще няма нищо общо с този проблем, който цитират. За мен анализът не отговаря на никакви изисквания. Аз смятах, че ще има един анализ, тъй като е елементарно. 
Помолих статистиката на ВСС да ми дадат една справка колко дела са гледани, да кажем във Великотърновския апелативен район, за който казват: "Гледани са 30 305 наказателни дела за миналата 2007 г., от тях са свършени наказателни дела 24 869, върнати 309 дела." По данни, които направихме по телефона 539 са върнати. Говорим за наказателни и общ характер, аз затова го давам. "От тях са свършени 6 333 само във Великотърновския район, общ характер дела." По данни, които по телефона направихме са 539, тук са разгледани 422. Вижте колко процента се явява. Като се направи, ще се разбере за какво става дума. Хората там работят, вършат една голяма работа и после във вестниците излизат епитети като "мърши", като други, за тези съдии, които са цитирани тук. А се оказа, че съдиите напълно правилно са върнали делата. Включително и в самия анализ го пише, че са допуснати процесуални нарушения, но не е ясно защо делата се приема, че неправилно са върнати. 
Делото е върнато от разпоредително заседание. Няма такова заседание. Ето как е тук: "Русенски районен съд. Прокуратурата е внесла обвинителен акт независимо от това, че в кориците на досъдебното производство се съдържа постановление за прекратяване на производството по отношение на двамата обвиняеми." - Е, какво да го правиш това дело? Прекратено срещу двамата обвиняеми, пък те внасят обвинителен акт. И самите те си признават тук. Отделен е въпроса, че повдигнатото обвинение, както правилно е констатирал съда, касае друг процесуален ред, а именно този по чл.78а от НПК. Тук се цитират дела, които не са предявени на пострадалите. И предния път казах - трябва да се прави разлика между материално-правната фигура на пострадалия и процесуално-правната фигура на пострадалия. Процесуално-правната фигура на пострадалия я има вече с новия НПК. При новия НПК трябва, когато той пожелае, да му се даде възможност да се запознае с материалите и да разгледа делата. В противен случай, ако бяха изгледани тези дела, а не бяха върнати за запознаване на пострадалите с тях, впоследствие съдебният акт, присъдата щеше да бъде отменена от висшестоящия съд, тъй като са му нарушени правата. и ако пожелае пострадалият и ако го потвърди това нещо. Заради това аз смятам, че не трябва да го приемаме този анализ. Благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-н Димов, заповядайте. 
ИВАН ДИМОВ: Благодаря, госпожо министър, госпожо Караиванова! Аз много бих искал да смекчим тона на този разговор, защото всички знаем какви са очакванията към Инспектората, както от цялата съдебна система, така и от цялата наша общественост. Колко важно беше за нас това решение, с което ние възложихме извършване на този аналитичен доклад. И искам да споделя с вас, че след решението от миналата сряда на Висшия съдебен съвет за разглеждане на доклада в комисии, първа реагира комисията по “Професионална квалификация, информационни технологии и статистика” и всъщност това, което и пред вас е раздадено е решението на комисията по “Международно правно сътрудничество” преповтаря на предходната комисия решението и всъщност това е решение на тези две комисии, взето единодушно след обсъждане на този документ. 
Аз считам, че всъщност ние трябва да подпомогнем Инспектората при подготовката на подобни анализи. Затова нашето желание е не толкова да звучи критично, въпреки казаното от колегата Колев, който, ние изцяло споделяме в двете комисии поне тези, които сме дискутирали тези въпроси, но по-скоро да подпомогнем Инспектората при бъдеща подготовка на подобни документи. Няма да казвам колко те са важни за нас и за цялата съдебна система. И в този дух аз ще ви прочета първо това, което ние на тези две комисии взехме ../гласове – Не, не го чети, тук го има/ А, добре, няма нужда. Чудесно! И с това искам да насочим Инспектората към един наистина задълбочен анализ, който на нас да ни е полезен при подготовката на тези документи, които ние вършим в конкретния случай във връзка с окончателния доклад за напредъка по съдебната реформа пред Европейската комисия. Затова сме загрижени, дори дебата, аз пак повтарям, желанието ми беше да не е толкова остър, да не е толкова критичен, да е по-скоро насочен към подпомагането на Инспектората, но факт е, че има неща, които ни смущават. Не ни е приятно да ги срещаме в такъв документ, който ние разглеждаме, защото това не е критика към съдебната власт или поне няма такъв характер, а по-скоро, мисля че, Инспекторатът трябва тепърва да постави някакви основи, да изработи методика, по която да подготвя подобни актове. Те са по-различни от проверките, които трябва да се правят. Доста по-различни. Това е едно обобщение, наистина анализ на конкретния проблем, който е възникнал, затова няма толкова нужда от конкретни примери, те могат само да подсилят анализа. Но не видяхме просто елементи на анализ. И това, което каза колегата Колев, всъщност ни смути. 
Така че аз от името на двете комисии докладвам това, което е пред вас раздадено. Ако има колеги в други комисии, които са разгледали проблема? Благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-н Груев, заповядайте! След това г-н Пенчев. 
ЛАЗАР ГРУЕВ: Уважаеми колеги, аз ще започна малко по-отдалече, макар и накратко. Поводът, за да се стигне до този анализ, ако всички си спомняме, беше обсъждането тук на заседание на Висшия съдебен съвет на Междинния доклад на Европейската комисия и констатациите, които там бяха направени. В хода на дебатите тогава ние стигнахме до извода, че Европейската комисия изразява определени притеснения във връзка с протакането на част от делата, но след като анализирахме нейните изводи и препоръки в този Междинен доклад, установихме, поне моето впечатление е такова, че тези препоръки и насоки на Европейската комисия в Междинния доклад бяха по отношение на знаковите дела, делата срещу организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта. Тоест, тя задаваше въпроси или правеше констатации в доклада, че тези дела се протакат. Тоест, бавно се разглеждат. Зад тези общи констатации, всеки един от нас, който ежедневно работи в съдебната система, знае даже кои дела горе-долу се визираха, без да бяха назовани, разбира се, поименно. По повод на това ние казахме, че е необходим един задълбочен анализ. И моите думи тогава бяха, протоколите се съхраняват от Висшия съдебен съвет, че този анализ, който ние свръх петитум си поставяме, като отговорен орган за управление на съдебната система, тоест анализа на всички дела, на делата, на проблема за върнатите дела в съдебната система изисква много повече време, много повече усилия, за да се види тази картина и да направим съответните изводи. Аз поне така тогава схванах задачата. 
От друга страна, искам да кажа, че създаването на Инспектората към Висшия съдебен съвет, аз лично очаквах и очаквам с голяма надежда, защото Инспекторатът има значителни, важни функции по отношение на съдебната система и този първи анализ, който Инспекторатът представя, ние все пак трябва да съзнаваме, че е първи анализ и той е приготвен в условията на дефицит на време, очевидно, и касае една част от проблемите. Аз го казах и миналата сряда в кулоарите, струва ми се, че задължително този анализ трябваше да започне от това, с което завърши в изложението си колегата Колев – какъв е проблема. Тоест да очертаем проблема колко процента са върнатите дела, след като сме се заели да ги анализираме в един определен регион, но на базата на съдилищата. И от справката, която предоставих на уважаемата госпожа Караиванова и госпожа Тачева, е видно, че на ниво окръжни съдилища този процент е един, един процент. Следователно, за мен лично, анализът трябваше да започне от това, че анализираме един процент от свършените при това дела, не от постъпилите. На ниво окръжни съдилища тази статистика да е, на ниво районни е някъде между два и три. 
Второ, ясно да се каже, че връщането на делата само по себе си не е грях. Съдът в своите правомощия по закон в определени случаи е длъжен да върне делото. В противен случай, ако той не върне делото, би действал като трибунал. Би действал извън закона. И упрекът към съда може да бъде тогава, когато се констатират случаи, че той е върнал делото без никакво основание законово, в нарушение на процесуалния закон. Тогава упрекът може да бъде към съда, а не, че поначало е върнал делото. Напротив, той връща делото, за да се защитят правата било на обвиняемия, било на пострадалия, било на когото било. 
Аз не искам да навлизам в подробности по анализа и негов коментар, защото освен това ми се струва, госпожо Караиванова, очевидно Инспекторатът и Висшият съдебен съвет в хода на съвместната си работа ще уточняват и своите взаимоотношения. На мен ми се струва, че макар и към Висшия съдебен съвет, Инспекторатът е в такава степен самостоятелен, че ние не бива тук да си четем /поне моето убеждение е такова/, тоест вие да се явявате като .. и ние да ви критикуваме само и така нататък. Не е това, според мен, целта. Но от друга страна смущаващо беше обстоятелството, че този анализ се появи най-напред в медиите и след това беше внесен дори за сведение или за каквото и да било, за обсъждане, на членовете на Висшия съдебен съвет. Във всички случаи аз искам да ви уверя, че този анализ предизвика у мен самия и у колегите от съдебната система много сериозно безпокойство и повод за размисъл. В рамките на тази седмица от сряда аз лично бях във Великотърновския апелативен район, обсъждах представения анализ с всички председатели на апелативни райони в страната на съдилищата и възложих, помолих колегите от Велико Търново да изготвят детайлни справки и анализи на цитираните в анализа дела, които след заседанието ще предоставя на вашето внимание, с обобщени справки отпред по всяко едно дело, с които сега не мисля да занимавам нито Вас, нито Висшия съдебен съвет, но искам да кажа, че моя прочит на тези справки и конкретно на материалите по делата, които имат отношение, показва, че в голямата си част цитираните дела в анализа не могат да доведат до изводите, които са направени. Не може да бъде грях на съда факта, че дело образувано през 93-та или 96г., престояло 12, 8 или 10 години в прокуратурата, защото било спряно за издирване и внесено по кампанията на прокуратурата през 2007г. за изчистване на забатачените дела, тоест внесено 13 години по-късно в съда, е някакъв грях на съда. Че съдът 13 години по-късно е приложил действащият към момента Наказателно процесуален кодекс с оглед фигурата на пострадалия и правата, която тази фигура има. Така че, пак казвам, аз няма да, или пък че по отношение на двама обвиняеми, по отношение на единия делото е прекратено, защото е изтекла давността, е внесен акт срещу него, а този, срещу който е прекратено не и така нататък, и така нататък. Няма да навлизам повече в подробности. 
Във всеки случай аз благодаря на Инспектората към Висшия съдебен съвет, защото този доклад беше повод за много сериозен, макар и в рамките на една седмица, анализ на конкретните факти. Искам да ви уверя, че, а и в този смисъл бяха моите разговори с председателите на апелативните съдилища, че всеки един от докладите на Инспектората по този начин ще бъде посрещан в съдебната система с анализ и с конкретни факти. 
В заключение да кажа, че не бива този тон, който тук е част от нашето заседание да се схваща като някакъв упрек. Приемете го единствено така, както го възприех и аз. Това е болката на съдиите, които работят в съдебната система и те не бягат от отговорност, те искат само реално и точно тогава, когато има основание да бъде оценяван техния труд. В този смисъл и в тяхна защита аз направих това изказване и ще ви предоставя целия пакет от материали от Великотърновския район. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-н Пенчев, заповядайте! 
КОНСТАНТИН ПЕНЧЕВ: Благодаря, госпожо министър! Аз първо искам да кажа две неща. От правопис разбирам, но няма да коментирам правописа, от НПК не разбирам нищо, така че няма да се изказвам и по този въпрос. Но на мен ми се струва, че трябва да се занимаем с въпроса - що е то Инспекторат и има ли почва у нас в България? Мисля, че оттам трябва да започнем, защото нещо на мен цялата система ми се струва много сбъркана. Инспекторатът създаден с Конституцията и Закона за съдебната власт /новия/ е към Висшия съдебен съвет, към, само и единствено затова, защото не е към изпълнителната власт и не е към законодателната и това трябва да се покаже, че той е част, орган на съдебната власт. Тоест съдебната власт остава независима от другите власти. Бюджетът му е към нашия бюджет, но ние нямаме никакви правомощия да му режем или увеличаваме, това също трябва да се знае. Оттук нататък аз не виждам, четох закона три пъти, не виждам, че ние приемаме или не приемаме доклада. Ние приемаме отчета на Инспектората годишния и когато в тези съдържат се данни, имена на съдии, които според инспекторите са сбъркали, направили са груби грешки и така нататък, инспекторите имат право дори да предложат те да бъдат дисциплинарно наказани. И когато има такова предложение до Висшия съдебен съвет ние вече можем да седнем на масата, да кажем - това дело изобщо не е сбъркано, Инспекторатът е сбъркал, човекът е действал много добре и така нататък, никакво нарушение няма и едва ли не няма да го накажем, а ще го похвалим. 
Не отговаря на изискванията, г-н Колев, доклада. Ами кои са изискванията, г-н Колев? Аз не видях да има изисквания за формата и съдържанието на доклада на Инспектората и ако има такива изисквания то ще си ги изготви самият Инспекторат. Те разглеждат 422 дела и казват от тези дела, които разгледахме правим следните изводи. Ама това било един нищожен процент от всичките върнати за доразследване дела. Прекрасно! Само че аз не смятам, че задачата поставена на Инспектората, макар че между нас казано ние вярно, че му поставихме такава задача, но Инспекторатът сам си поставя задачи за тематични и планови проверки и ги прави когато си поиска, по какъвто повод си поиска. Ние не можем да му кажем – ти защо направи проверка във Великотърновския район, а не някъде другаде, примерно. Това е работа на Инспектората. Въпросът беше този упрек в доклада на Европейската комисия, че се връщат така безпричинно за доразследване дела, верен ли е. И не на територията на България, не за делото на Маргините или нещо друго, което очевидно има предвид Европейската комисия, а по принцип има ли злоупотреба с това право. Това е право на съда, разбира се. Никой не спори, че това е право на съда. Само че, много пъти използва се формално или малко така по-през пръсти, някои съдии, за да се отърват делото злоупотребяват с това право. Погледнато формално - да, законът е спазен, нищо не е нарушено, никаква отговорност не може да носи този магистрат, но ние виждаме, че тук малко са попресилени нещата. Това са се опитали да направят инспекторите в този конкретен анализ. И честно да ви кажа, мен не ме интересува какъв е проблема на върнатите за доразследване дела в национален мащаб, защото достатъчно е от 422 дела да има 100 явно сбъркани, това за мен е достатъчно сигнална лампа за тревога. Защото от тези проценти, честно да ви кажа, ми омръзна. Ние с тези проценти лъжем Европа. Ние по проценти нямаме престъпност в България отдавна. Знаем го. Много вътрешни министри сме слушали, от ден на ден намаляват престъпленията и престъпност нямаме. Но не знам защо обществото и нашите партньори са на друго мнение. Може би грешат, не са чели статистиката сигурно. Значи, не са най-важни процентите. Аз виждам една тенденция тук, едва ли не, дайте да не се изложим, как може да се кажат такива неща, може ли в първият си доклад Инспекторатът да каже такива работи, това е един нищожен процент, и да има такива случаи това е нищожно, какво значение има това, това не е картината, обществото върви напред, ние вървим към светло бъдеще, а пък това, че някой има отрицателни елементи, не е толкова важно. Този подход аз не мога да го разбера и ние, ако започнем от първия доклад на Инспектората, аз пак казвам, не се спирам на неговото съдържание прав ли е или не е прав, но аз не мисля, между другото аз не мисля, че ние можем да спорим с Инспектората. Всеки един съдия, цитиран в този доклад, утре може да излезе във вестника и да каже – не е вярно, това дело е прекрасно, инспекторите нищо не разбират от право. Ако ние започнем да спорим, това не е някакъв процес. Инспекторатът казва – аз виждам тези грешки, ние казваме – не, не, това не са грешки. Ако почнем така да подхождаме - ВСС срещу Инспектората в процес, дайте да го закрием този Инспекторат, няма смисъл от този Инспекторат. И на времето, когато инспекторите от Министерство на правосъдието правеха проверки на отделните съдии, отделните съдии имаха възможност пред съответния орган да се защитят, но ние тук да спорим с Инспектората и да казваме дали конкретно техните констатации са правилни или не, това не е редно. Всеки член на Висшия съдебен съвет може да каже – ние тези констатации не ги споделяме в доклада, но това е работата на Инспектората. Аз може да не споделям работата на вътрешното министерство или на Министерски съвет, но това е работата на Министерски съвет и на вътрешното министерство. Аз мога да кажа, като гражданин, че не ми харесва, но не мога да му дам оценка. Инспекторатът е просто един отделен орган с много правомощия, с много големи надежди вложени, нека да не ги попарваме тези надежди от първия път, защото не ни харесва или наш познат, или наш селски, или градски, е правилно или неправилно отразен в този доклад. И ви казвам, че аз няма да участвам в гласуването на това решение, защото по моему това решение е недопустимо. Не можем да взимаме решение - приема или не приема доклада. Благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Стойко Стоев. 
ИВАН КОЛЕВ: Тъй като и моето име се споменаваше. 
МАЯ КИПРИНСКА: Мога ли и аз да кажа две изречения? 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Има ред вече. 
СТОЙКО СТОЕВ: Искам да кажа, /чува се – по високо/ Ст.Стоев: Ще викам повече. Направих си труда да взема отчетния доклад на Апелативния съд-Велико Търново, ето го, в рамките на 450 страници. Направен е един доста точен анализ за това, което говорихме в момента. Направих си труда, също така, да взема отчетния доклад на един от съдилищата в този апелативен район, това е Окръжния съд в гр.Плевен. Позволих си с такива жълти листчета да отбележа всички страници, на които има анализ на нещо. Анализ за върнати дела, по групи, по хора, по причини и така нататък. Искам да ви кажа, че действително това, което се отчита в доклада представлява много малък процент от свършената работа в съдилищата. Въпросът обаче стои малко по на друго място и затова искам само да кажа две приказки. Ние едновременно и в много близко време с Инспектората направихме проверка на един и същи съд, без да знаем, че ние правим проверка – Висшият съдебен съвет и отделно Инспектората. Ако бяхме обединили усилията щяхме да го направим по-качествено и по-лесно, независимо, че и двете институции стигнаха до едни и същи изводи. С което аз искам да ви кажа, че може би трябва да обединим повече усилията си в съвместната си работа, за да не се допускат такива проверки на парче, както се казва. Плюс това обаче трябва да обърнем внимание и на една друга истина. Действително има съдии, които не си четат делата, действително има дела, които са забавени и ако Инспектората казва, че дела не се гледат 10 – 15 години, извинявайте, но ние сме Висш съдебен съвет на съдебната власт, а там стои и прокуратурата. Ако съдиите казват – при мен делото се реши за три месеца, гражданина казва – да, но то седя 12 години в прокуратурата. Така че нека да не бягаме от тези констатации, негативите са малко на брой, ние трябва да отчитаме нещата и ако поставим гражданинът в центъра на решаването на проблема ще видим, че трябва над много неща да се замислим и трябва може би в по-тясна връзка да работим с Инспектората, за да има ефект от нашата работа. Благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-н Цонев. 
ЦОНИ ЦОНЕВ: Уважаема госпожо министър, уважаеми колеги, нямах намерение да се включа в този дебат, но това, което чух досега в изказванията на колегите и проекта за решение, който е предложен като решение на Висшия съдебен съвет, наистина и аз като г-н Пенчев считам, че има нещо сбъркано и според мен това е в подхода и насоките, по които обсъждаме този доклад. Сега, две думи за решението. Вчера не можах да участвам в неформалното заседание на Висшия съдебен съвет, но вижте, това, което се предлага тук не мога да го приема, защото има смесване между две понятия – проверка и анализ. Те са две различни неща. Когато правим анализ на върнатите дела за доразследване правим едно. Тогава там се интересуваме от проценти, от съотношение, от всички тези неща, които са залегнали в решението. Тук се говори не да правим съпоставка от общо постъпили дела, не са посочени данни касаещи процентното съотношение и така нататък. Това е въпрос на анализ. Когато правим анализ на върнатите дела за доразследване и тогава тези неща, но тук не говорим за анализ, тук става дума за проверка. Проверка с оглед изясняване конкретни нарушения допуснати при върнати дела за доразследване. Аз виждам, г-н Груев, че е озаглавен материала “Анализ”, но от съдържанието на анализа, за мен това е проверка, защото просто има много сбъркани неща вероятно. И това, което Вие сега ми показвате е също едно от тези сбъркани неща, защото материала е озаглавен действително “Анализ”, а става дума за една конкретна проверка. И когато в една конкретна проверка се констатира, че дори само едно дело е върнато неоснователно, трябва да бъде съответно реагирано, защото това е нарушение. Така. Сега, в това решение аз не мога да разбера какво се предлага, какво прави Висшия съдебен съвет с това проекторешение? Приема, отхвърля, връща за доработка? Нищо не е казано. Приема за сведение. Тук вече се разминавам с г-н Пенчев, защото ако се приеме, че тази проверка е извършена в изпълнение на решението на Висшия съдебен съвет, което взехме преди месец, тогава не може да бъде за сведение на Висшия съдебен съвет. Правилникът за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет предвиди изрично, че Висшият съдебен съвет възлага на Инспектората проверки както по конкретни дела, така и тематични проверки. В случая ние възложихме на Инспектората извършване на една тематична проверка и акта на Инспектората по тази проверка не може да бъде за сведение на Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет активно трябва да изрази отношението си по тази проверка, по резултата от тази тематична проверка. Друг е въпросът дали действително Инспекторатът е работил по тази задача, която му е възложена или е работил по някаква друга задача. Не мога да намеря отговор на този въпрос и ако идеята е била такава, че с този документ, който ни се представя да се отговори, че е изпълнена задачата поставена от Висшия съдебен съвет, действително има нещо сбъркано в цялата история, действително това води до обезсмисляне труда на Инспектората. 
Втората причина, която води до обезсмисляне труда на Инспектората по този материал е не самите констатации и факти. Методът, който е използван е реквизитативен. Такъв метод е допустим при извършване на проверките, взимат се само актове и по тях се извършва проверката. Вярно, че този метод не е достатъчно точен и пълен, и обхватен, но е допустим при извършване на проверка. Добре, избрали са инспекторите този метод. Не можем да отречем и да кажем – чакайте, защо сте избрали това. Това е тяхно право. Въпросът е друг, след като са направени констатациите аз не видях оттук нататък да са реализирани по някакъв начин правомощията на Инспектората. Те са записани в Закона за съдебната власт. Виждам тук на първа страница, не, на втора страница се казва /чете/ “В тази връзка следва да се обърне внимание на административните ръководители на съдилищата стриктно да контролират в поверените им съдилища изпълняват ли се разпоредбите.”- Не може така да се подхожда. Ако трябва да се обърне, то трябва да се обърне по начина, който е предвиден в закона. Имам предвид чл.56, т.5, където е казано: “При нарушения установени при осъществяване на дейност сигнализират административните. Къде са сигналите? Трябваше да има сигнали на Инспектората до конкретния административен ръководител, в който да се посочат тези констатации и му се дадат препоръки какво да направи – да провери дейността на този съдия, да провери дейността по отношение на минали периоди, да провери дейността и на други съдии. Да използва правомощията си, които законът му е дал, най-малкото да обърне внимание на тези съдии за тези нарушения, а защо не и да използва правомощията си, ако не са изтекли сроковете, да наложи дисциплинарни наказания на тези съдии. Къде са предложенията на Инспектората по-нататък за фрапиращи случаи, за които се говори тук в този материал, да се потърси съответна отговорност от тези магистрати, които са ги допуснали? Трябва да има такива предложения, за да се приключи проверката. Иначе става така, че Инспекторатът влиза в този водовъртеж, в който съдебната власт се намира през последните години и който така шегаджии-магистрати го характеризират с едно изречение – кипи безсмислен труд. Ако Инспекторатът започне да работи на тази цигулка “кипи безсмислен труд” само за да отчита някаква дейност, наистина нещата стават неспасяеми. 
Аз не можах да проумея, за себе си, конкретните препоръки. Първо, към кого са тези препоръки? Те са без адресни. Второ, какво означава да се извършват периодични съвместни анализи на съда и прокуратурата на причините за връщане на делата? Да се организират семинари? Сега, ако Инспекторатът или този, който от инспекторите е писал този материал, е имал предвид един спомен от миналото, когато се правеха всеки последен петък от месеца съвместни семинари между съдии, прокурори и следователи, и се обсъждаха най-различни въпроси от съвместната работа и практика, трябваше да го предложи и Висшият съдебен съвет да го обсъди и да реши, да вземе решение и да задължи примерно административните ръководители да започнат с тази, да възстановят тази практика. По моему тя беше много полезна навремето, аз лично бих я подкрепил. 
Инспекторатът можеше да предложи и нещо друго. На основата на този анализ да предложи да се промени това съотношение на точките в методиката за атестиране. Там са предвидени 5 точки, мижава история, докато по моему аз бих подкрепил те да бъдат 20, а защо не и 25 точки да се дават, и да се отнемат тогава, когато се констатират слабости. Защото тук имаме работа с обективни данни и обективни показатели, докато в една голяма част от показателите за точковата система в нашата методика са чисто субективна история, гледаш тавана и се чудиш колко точки, определяш колко точки да му се дадат. Така че за мен съществената слабост на материала е не в констативната му част, а в частта за реализиране на конкретни мерки и действия, с оглед отстраняване на констатираните слабости. Защото Инспекторатът ако не покаже в тази част ролята си действително на Инспекторат, той ще олекне в очите на магистратите не за това, че са допуснати правописни грешки и не е членувана някоя дума с пълния член, а за това, че колегите няма да потърсят в негово лице този орган, който сериозно прави проверка, прави констатации и след това предлага конкретни, точни и безапелационни мерки за тяхното отстраняване. 
Така аз виждам ролята на Инспектората и в този смисъл си позволявам да направя едно, да отправя една колегиална препоръка към г-жа Караиванова, да оттегли този материал и да бъде преработен в тази насока, като се набележат ясни, точни и конкретни мерки за отреагиране на констатираните нарушения. Благодаря ви! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Захарова и след това г-н Сукнаров, и Иван Колев. 
ГАЛИНА ЗАХАРОВА: Колеги, аз не искам да ви отнемам много време, но съм откровено провокирана да взема становище, без да участвам в дебат, просто становище по самия документ, който обсъждаме и в контекста на разговора, който се разви. Колеги, аз не мога да приема, че Висшият съдебен съвет във всички случаи, когато се касае до дейността на съответни органи на съдебната власт, може да приеме абсолютно безкритично становището на когото и да е, било на Инспектората, ако щете, било по каквито и да е актове на каквито и да е държавни органи. Висшият съдебен съвет е длъжен, според мен, да вземе становище независимо от това дали ще приеме или няма да приеме някакъв доклад. В контекста на това ви моля да подкрепите становището на двете комисии, защото то е формулирано по този начин - без да приема, без да не приема, просто изказва едно становище. А защо това становище на Висшия съдебен съвет е изключително важно? Ще ви кажа лично моето безпокойство, което възникна у мен, четейки документа на Инспектората, в следната насока. Аз от дебата не мога да кажа точно, аз вече не разбирам каква беше задачата поставена от Висшия съдебен съвет. Според мен задачата беше – обсъждане на причините за връщане на делата на досъдебното производство, а не обсъждане на дейността на съда, конкретно на съда при връщането на делата. Защо ви го казвам това нещо? Защото когато констатираме причината, а ние може да я констатираме само по реда, който посочиха и колегата Колев, и г-н Груев, и останалите изказали се. Това е само на фона на статически данни. Причината може да бъде да е допуснато процесуално нарушение или съдът да е върнал абсолютно произволно дело, което е годно за разглеждане. Така. Четем доклада и какво съзираме в него? Вместо да се анализират причините за връщане ние анализираме качествата на съдебните актове, с които делата са върнати за доразследване. От самите примери, които са посочени в документа на Инспектората, ами че причината е много ясна. В част първа се вижда, че допуснато е процесуално нарушение, но съдът не го е отстранил при подготвителните действия, а го е отстранил по реда на 288 в открито съдебно заседание. Във всички случаи обаче причината е фактическо съществуващо процесуално нарушение. В част втора, изброени са пропуски при извличането на лицата, като обвиняеми такива. И просто няма да ви отегчавам, едно по едно ги четох. В част трета има неустановяване на пострадал, право на защита. В част четвърта така наречените “технически грешки”. В следващата част невъзможност на обвиняемия да разбере обвинението. Ами, колеги, аз трябва да ви кажа, че за мен това са съществени процесуални нарушения, които съдът просто е длъжен да отстрани. Просто е длъжен да отстрани! А когато процесуалното нарушение се отстранява по законовия ред и правило, това никога не може да бъде причина за забавяне. Значи вместо да казваме ние – съдът в колко случаи върна неоснователно – ние обсъждаме всички случаи в един кюп, в който те са върнали и правилно. Ами аз не мога да упрекна нито един от колегите, ако щете включая и делото за шилетата, което е посочено, за гумите и джантите, една огромна част дела, които никой не иска да посочим поименно, но за мен това е абсолютно правилно. Аз не виждам просто как могат да се дадат указания да се разпратят по прокуратурите, да се разпратят по административните ръководители, един вид да се дават указания на съда да не спазва закона. Значи не може закона да се прилага по собствено усмотрение. Тогава просто възниква някакъв хаос. Дали е за шилета за 6.60, дали е за 6 милиона или 6 хил.лв., законът е един и той трябва да се спазва. Е, не може … Нещо друго, което е много опасно, съзирам. Как ще направи съдията по принципа на целесъобразността, ще прецени? Ами това дело е било на досъдебното производство хиляда години, има процесуално нарушение, ние пак. По делото с шилетата даже се вижда, че основното процесуално нарушение е, че обвиняемият изобщо не е разпитван. Това не може да се коментира просто. Е, какво значение има вече колко години е било делото на досъдебното производство, след като то е в съда и трябва да бъде решено? Освен това трябва да бъде решено правилно, независимо от неговата скорост. За един човек 6 лв., ако са нищо, за друг човек обаче и 3 хиляди, и 3 милиона пак са нищо. И аз не мога просто да се съглася, че Висшият съдебен съвет няма да вземе становище, аз не говоря за подкрепа на колеги. Изобщо! Напротив! Винаги, когато се констатира грешка тя трябва да бъде отстранена, тя трябва да бъде отстранена обаче в рамките на закона, не ние да кажем – има някой, който е абсолютно безвластен, който е абсолютно последна инстанция, оттам нататък всички се съобразяват с неговото решение, на този орган, той не може да бъде по никакъв начин .. не могат неговите решения да се подлагат на съмнение, независимо дали съдържанието в решението на този орган е вярно или невярно. Тогава, според мен, абсолютно излиза, че ние в най-общ план застрашаваме независимостта на съда. В крайна сметка, когато се даде последния доклад от Венецианската комисия, в раздела за Инспектората имаше една забележка, имаше едно изречение, че по принцип начина на конструкция на органа е възможно един такъв орган да има, както са се изразили в доклада, сковаващо въздействие върху органите на съдебната власт. И затова се дават, примерно, препоръки проверките да не накърняват независимостта на съда. Ами много е сковаващо въздействието върху съдебната власт, когато едно дело, което поначало е решено по закон, му се дава оценка за неправилно. 
Да, за отговора на Дряново, Жоро /отнася се за Георги Гатев/ ме подсеща. Какво значи сега, нали в крайна сметка в най-общия план на правовата държава това значи да действат властите, когато са упълномощени да обосновават публично решението си и засегнатия да има право на отговор, на някакво възражение на защита. Е, какво да направим ние? Всички знаете, че постъпи писмо от съдиите в Дряново, които твърдят, че те са прави. Те наистина са прави, при съответните проверки. 
/От залата излиза Лазар Груев/ 
ГАЛИНА ЗАХАРОВА: Кого да извикаме за арбитър, след като никой не може да се каже и не може да се подлага тази преценка на дебат. 
В контекста на независимостта също ви казвам, не може да има указание към административния ръководител да следи да се връща делото или не! Това е огромна стъпка назад и е просто изключителна регресия! Как ще ми каже на мен административният ръководител? Аз съм подчинена на закона! Освен това периодични съвместни анализи!? Но периодични съвместни анализи как между решаващия орган и страните?!? Ами не е възможно! Не може да бъде това нещо! Не може никога между решаващ орган и страните да има съвместни анализи и страната да ме упреква мен, като решаващ орган. По … начина на саморегулация на решаващия орган, когато се констатират обаче неправилни актове. В доклада има констатации, които са от абсолютно правомощие на съда. Например за злоупотребата със задължителна защита по чл.94. Ами никога не може да се каже при една проверка, просто никога не може да се каже, че еди кой си е злоупотребил с правото на защита. Първо, нали е абсурдно съдът да злоупотреби с нечие право на защита. Правото на защита може да злоупотреби съответният субект, който е, но това нещо се констатира само по йерархичен ред и това има ВКС, има ВАС, това е процесуално нарушение. Не може да се каже – не било проучено със съответните правно-технически способи дали обвиняемият е неграмотен. Извинявайте, има и такъв пример. Какъв е правно-техническия способ, който ще посочи дали един човек е грамотен или е неграмотен? Заради това аз смятам, че редно тук би било да се прави проверка, да се констатират съответните нарушения, ние да ги дискутираме и едва след това да даваме препоръки към който и да е орган. Защото, когато е изпратено, както тук разбираме, на прокуратурата и на не знам си кои да спазват препоръките, сега какво да направим ние? Да кажем, аз лично в мое качество или другите съдии да кажем – не ги спазвайте. Не са сгрешили колегите! Просто не са сгрешили! И с това искам да приключа, да ви кажа само, че ние не искаме и въобще това е нещо съвсем градивно, с което се занимаваме, никой не иска да смаже “отрочето” на Инспектората. Абсолютно не иска! Защото случаи за неправилно връщане на дела просто има, но те не са посочени в този анализ. Например ние ги знаем от обучителни мероприятия, които сме провеждали, но те не са посочени в доклада. В доклада са посочени неща, които, аз лично ви казвам, като съдия, бих направила просто същото. 
Само едно последно изречение. На тези колеги, които са цитирани поименно, на тези колеги, които са от Дряново просто искам да приключа с една фразичка от едно решение на Европейския съд по повод непредубедеността и безпристрастността, където се казва, че пристрастното отразяване на даден процес няма никакво значение, след като процесът и съдията са безпристрастни и независими. И на тях искам да им кажа - пристрастното отразяване на тяхната дейност няма никакво значение след като е спазен закона. И ви благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-н Колев, г-н Сукнаров. 
ИВАН КОЛЕВ: Колеги, аз тъй като беше споменато моето име не знам по какъв повод от г-н Пенчев, имам чувството, че той приема, че аз съм против Инспектората. Аз не съм против Инспектората. Напротив. Дори когато се правеше Закона за съдебната власт, аз участвах в Правната комисия, г-жа Караиванова също участваше и знае много добре моето мнение. Дори аз съм бил инспектор в Министерство на правосъдието и съм проверявал съдилищата. Имахме и много по-големи правомощия и аз исках Инспекторатът да има много по-големи правомощия да проверява включително и съдебните актове. Но това мое становище не бе възприето, въпреки че сега след този анализ започвам да се съмнявам в неговата правота. Но аз тогава вярвах, тъй като имаше едно виждане, че Инспекторатът трябва да бъде на ротационен принцип – съдии от Върховния съд за по три години да бъдат там и прокурори от Главна прокуратура, и на ротационен принцип да ходят и да проверяват. Защо казах всичките тези може би силно прозвучали думи във връзка с анализа. Ами, защото действително на мен ми е обидно като юрист първо да ги чета и второ, сега прохожда този Инспекторат и ние ако сега не му кажем неговите грешки, кога ще му ги кажем? Той ще продължи да работи по същия начин. По-хубаво, едно малко дете, удари му плесница първия път, когато сгреши, то втори път няма да посмее да греши, отколкото след като е направило голямата грешка, тогава и да го пребиеш от бой - полза няма. Та заради това, смятам че трябва да си ги кажем тези неща в дух на критичност и на приятелство. Не напразно казах, че болшинството от инспекторите са ми приятели. Сега -н Пенчев пак намекна, че някакви лични отношения, той аз когато се изказвам вечно вижда някакви лични отношения моите изказвания. /намесва се К.Пенчев: Не съм казал такова нещо, не съм цитирал име./ Иван Колев: Така. Какви лични отношения? Дряновските съдии, ако говорите за това, че аз съм от Дряново, с единия съдия се запознах едва след анализа сега, когато ходихме на празника в Търново, с другия съдия само по телефона съм разговарял с него, който е председателя на съда. Аз не ги познавам, те не са и от Дряново тези двамата съдии. Момчетата са си от съвсем други места и работят в Дряново. Така че нямам отношение с дряновските съдии. Аз ви казах, и когато четох тук, чета ви, на какво ще учим тези магистрати, които ще четат този анализ, като в самия анализ грешно се цитира закона и се изразява явно непознаване на закона. Пише – “съкратено съдебно производство”!?! Това не може да си го позволи магистрат!?! Съкратено съдебно следствие не производство, няма такова нещо. Заради това искам да ви кажа, искам да помогна на този Инспекторат. Затова и предния път не напразно аз бях човекът, който инициира да се отложи разглеждането на доклада. Помолих, г-жа Караиванова знае много добре това нещо, да вземе поне правописните грешки да поправи! Не може в този вид да върви такъв доклад! И как са го изпратили, аз не мога да си обясня, и на прокуратура, и на съдилища!?! Ще го четат тези хора и ще се подиграват с вас, което го и правят вече! Не трябва да допускаме, трябва да пазим авторитета на Инспектората. И заради това искам просто този доклад да не бъде приет, ако трябва да го преработите, защото действително правните ви изводи, правните квалификации, които давате, са неверни, не са по закон. И какво да им кажем на тези съдии, прокурори и следователи? – Работете грешно, защото Инспекторатът така иска. Не може това нещо да го кажем. Не може когато ти посочваш грешни текстове в самия анализ. Заради това искам да бъдем разбрани от колегите от Инспектората, ако могат да го преработят и да го пуснат тогава вече както трябва да бъде този анализ. Не може, аз така и не разбрах кои са причините за връщане на делата? Някой разбра ли, тук в този анализ? Не искам да ви отегчавам повече, тъй като много неща могат да се говорят за него в негативна светлина, но не е това нашата цел. Ако бяха си го оттеглили анализа, ако бяха преработили поне правописните грешки да бяха махнали, нямаше да взема въобще отношение, нямаше и да се изказвам. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-н Сукнаров. 
БОЖИДАР СУКНАРОВ: Колеги, аз само две думи искам да кажа, защото, както каза г-н Цонев, тук много труд кипя обаче ние не видяхме дали го насочихме в правилна насока и какво ще се получи в резултат на това. Инспекторатът е самостоятелен орган, но е към Висшия съдебен съвет. Така че Висшият съдебен съвет не може да се отнася без да се съобразява дали пък в своята дейност Инспекторатът спазва точно Закона за съдебната власт. И нека да видим сега този анализ, който ни се поднася, дали не надхвърля правомощията на Инспектората, които са дадени в Глава 3, Раздел 3 на Закона за съдебната власт. Вижте какво пише там: ал.1,т. 1 на чл.54 “Проверяват организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурата и следствените органи.”. “Проверяват организацията по образуване и движение на съдебните актове, прокурорски и следствени дела, както и приключването на делата в установените срокове.”. Тук Инспекторатът е навлязъл в обосноваността на мотивите на определени съдебни актове, макар те да са определение или разпореждане на съдията докладчик. Значи третата точка казва: “Дава възможност да анализира и обобщава делата, които са приключили с влязла в сила присъда.”. Значи това са дела, които са минали под контрол по съответните инстанции. Вътрешното убеждение на съда и правилното прилагане на закона материалния и процесуалния е проверено от по-горната инстанция или пък никой не ги е проверявал и са влезли в сила, но Инспекторатът няма това право да казва – този съдебен акт е неправилно мотивиран, а онзи съдебен акт е правилно мотивиран. Затова може би ние донякъде сме били и некоректни при възлагането на задачата, като се анализират причините за това. Значи, причините за това, Инспекторатът можеше да каже, че са върнати за доразследване толкова дела на процесуално основание или на някакво друго основание. Според мен дефекта, от който страда този анализ, който ни се поднася и който е за обсъждане, че той не е съобразен със закона и Инспекторатът, според мен, малко е надхвърлил своите правомощия. Той е казал – тези определения са необосновани, в нарушение на закона, вътрешното убеждение на съда е било неправилно, което за мен Инспекторатът няма право да върши, според закона, който ние сега четем и прилагаме. Затова ми се струва, че най-правилното е да се изтегли този материал, който ние сега обсъждаме, да бъде съобразен той с правомощията на Инспектората дадени му в чл.54, т.1 и 2 на ал.1 и тогава вече да бъде публикуван там където трябва. Благодаря! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Г-жо Караиванова, вероятно Вие искате, но нека аз преди това да кажа няколко думи. Ако имаме ясен спомен, аз сега погледнах решението, може би нещата тръгват от възлагането на това какво да свърши Инспектората. Защото ние в нашето решение един път сме казали да се направи проверка - това тук, за което говори г-н Цонев – и втори път в последното изречение сме казали - “анализа на делата за еди кой си окръг да приключи ..”. 
БОЖИДАР СУКНАРОВ: Да се анализират причините за връщането. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Анализът на причините. “Анализът на посочените дела” - пише – “за Апелативен район Велико Търново, да приключи в срок до 30 март 2008г.”. И сме възложили проверката на 19 март, до 30 март всеки може да знае колко дни има. Сега, тук се поставиха два основни въпроса, аз се съгласявам с всички изказали се. Г-н Колев е прав за това, че не може инспектор да пише с правописни грешки и спирам дотук. Галя Захарова е изключително права за независимостта на съдебната власт и всичко онова, което тя обоснова. Едновременно с това и г-н Пенчев, и г-н Цонев са прави в това, че Инспекторатът е независим орган, дори към Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет няма правомощията да приема всяка проверка. Тук може малко да разтворим и да кажем – да, ама Висшият съдебен съвет я възложи тази проверка и в тази връзка значи можем да обсъждаме този анализ, но не всеки анализ и не всяка проверка. А от друга гледна точка, като ги имате докладите на апелативните съдилища, какъв беше проблема да се събере комисията, която е отговорна за това и да анализира причините, пък да не възлагаме на Инспектората да прави тази проверка? /чува се – по-късно дойдоха/ М.ТАЧЕВА: На районните сигурно са дошли тогава когато трябва. Ако искаме да свършим и да правим анализ, където е и статистиката ни, защото Инспекторатът няма нито правомощия, нито да събира, нито някой да му праща статистиката. Ако имам някакъв спомен, мисля че е така в последния вариант на Закона за съдебната власт. Затова може би най-логичното е действително да се оттегли този текст, не да го преработваме и да правим каквото и да било, а по-скоро Висшият съдебен съвет да формулира ясно какво възлага и какво иска от Инспектората. И ако ние сме готови сега да кажем какво искаме Инспекторатът да свърши и дали вече имаме нужда от нещо да се свърши, на базата и на всичките доклади, които са дошли и които ние така или иначе трябва да обсъдите вие в комисии, защото след това трябва да се прави обобщения доклад, да преценим всъщност трябва ли да продължава да кипи “безсмисления труд” или Инспекторатът да се върне към годишните си тематични там по плана, който утвърдихме на едно от предходните заседания. Всичко друго ще бъде един юрист, двама юриста, десет мнения и резултата няма да е полезен за никой от съдебната власт. И може би и ние сбъркахме, трябваше да кажем – направете проверка на делото на Маргините, на делото на еди кой си, на делото на еди кой си и то не проверка, а просто ни кажете – на 5 юни делото е отложено, защото единия пил хапче, другия не си го изпил, третият не знам какво направил. Защото това е което искат да видят европейските експерти от нас, а пък нашето общество още повече. 
Госпожо Караиванова, заповядайте. 
АНА КАРАИВАНОВА: Благодаря ви, госпожо министър, благодаря ви колеги! Ще взема под внимание всички изказвания, най-вече за правописните грешки. Благодаря на г-н Пенчев специално за принципната защита. Тя е в съответствие с Конституцията, където в ал.6, мисля, на 132а е казано, че инспекторите са независими и се подчиняват само на закона. Аз ще продължавам да стоя зад всяка констатация на инспекторите, защото смятам, че нарушенията на закона, когато се правят, не бива да се прикриват под формата на независимостта и дайте никога да не кажем нищо лошо за съда. /М.Тачева–не, когато има нарушение, да./А. КАРАИВАНОВА: Аз не знам защо са го възприели така, защо са го възприели, че единствено са насочени критиките към съда, защото това, че е стояло дело по 10 и 12 години в следствието, пък сега в София видях и 17 години едно и се намира, не е,в никакъв случай не сме отправили упрека към съда. Посочили сме и негативите на прокуратурата. Няма да се съглася никога, че 114 дела са върнати от открито съдебно заседание, след като са съществували преди това тези причини. Затова сме посочили най-драстичните примери, колеги. Кой позволява да се призоват 55 броя свидетели, две вещи лица, осем подсъдими и едва тогава да се върне? Това разноски ли са за хората? Това неоснователно разкарване ли е? Дванадесет души подсъдими и едва в откритото съдебно заседание да констатираш, че е изпуснат диспозитив? Това е съществувало още, когато се внася делото. Безспорно е пропуск, грешка, нарушение на прокуратурата, но защо съда не го видя? В този смисъл ние сме направили нашите констатации. 
Няма да се съглася, че и под формата “защита на правата” се връща дело за 30 стотинки разлика между експертиза и диспозитив, след като обвинението е диспозитива, а не експертизата. Така че ние изпратихме материала на съответните съдебни органи, защото той се отнася за тях. Аз вярвам, че /без те да го приемат драматично, като обида/ искахме да им посочим, че това не бива да се допуска и начините, по които те могат да се отстранят. В този смисъл щом вие смятате, че по този начин не може да бъде доклада, аз оттеглям, но той е изпратен и едва ли, така, ще бъде внесен. 
Само бих искала да допълня по повод изказването на г-жа Захарова, която безкрайно уважавам, че в доклада на Венецианската комисия, в критичния доклад, първоначално, за което Българската държава в лицата на определени, в лицето на определени магистрати, положи не малко усилия да бъдат отстранени някои критики, /М. Тачева – неоснователни/ АНА КАРАИВАНОВА: ..неоснователни, опасенията на експертите от Венецианската комисия, че може да бъде с Инспектората засегната независимостта на съдебната власт и в този смисъл едва сега ми стана ясно проекторешението на Международната комисия да подкрепи този доклад. Благодаря ви! 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Да не го подкрепи искате да кажете!?! 
АНА КАРАИВАНОВА: Намерете решението и ще го видите. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Така. Други изказвания има ли? /кратка пауза/ Аз доколкото разбрах вчера е ../не се чува/..главният прокурор и колеги, с които са видели, върнатите дела и се надявам, че това няма да стои като проблем. Сега продължаваме с дисциплинарната комисия. 
ГЛАСОВЕ: Няма ли да вземем решение по анализа. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Моля? 
ГЛАСОВЕ: Тя го оттегли. 
ЕЛЕНА МИТОВА: Изложихме становища. Оттегли го. 
ВЕЛЬО ВЕЛЕВ: Не, защото има тук проекторешение. 
ГЛАСОВЕ: Не, не, тя го оттегли. 
ВЕЛЬО ВЕЛЕВ: Ясно. 
МИГЛЕНА ТАЧЕВА: Не, ако има тематична или каквато и да е проверка, трябва да се даде обхват и трябва да се каже – искаме да направите тази статистика, еди какво си, и да вземете решение, ако Висшият съдебен съвет ще възлага или Инспекторатът ще си направи - как се прави анализ, как се прави проверка и какво трябва да се провери. Значи донякъде и ние сме виновни с решението, което взехме и бързината, която искахме да постигнем. Това е истината. Но неграмотността, просто ако трябва, това е нещо, което е ужасяващо! Има нови правила за писане, то очевидно е, че някой и старите не е научил, но има нови правила за писане и ако трябва, въпрос на кореспонденция между държавни органи, това е нещо, което е първото, което прави много не добро впечатление, да не кажа някаква друга дума. 
ОТНОСНО: Анализ на прекратените и върнати от първоинстанционните съдилища дела на прокуратурата за Плевенски, Габровски, Великотърновски, Русенски и Ловешки съдебни окръзи – съгласно решение на ВСС от 19 март 2008 г. 
/Забележка: Вносителят г-жа Ана Караиванова – главен инспектор на Инспектората към ВСС оттегля анализа./