Изразявам категоричното си несъгласие с манипулативния текст „Една българска майка. Може ли Вероника Имова от ВСС да бъде безпристрастна по случая „Полфрийман“?“, публикуван на 3 октомври 2019 г. в електронния сайт „Свободна Европа“ от журналистката Полина Паунова, и интерпретиран в електронните сайтове „Медиапул“, „Клуб Z“ и „Дойче веле“.

Целта на подобна атака е дискредитиране и уронване на моя авторитет на юрист, член на Висшия съдебен съвет и гражданин.

Личният живот на всеки гражданин, дори и на член на Висшия съдебен съвет, е неприкосновен. Нападките срещу мен, открехващи вратата на личния ми живот, са проява на лош вкус и безсилие. Този похват на представяне на антитеза срещу изказването ми по проблемите за спазване на Етичния кодекс на българските магистрати, показва слабостта на доводите срещу моето мнение, от което няма да отстъпя. Настоявам, че за зависимостите в съдебната власт трябва да се говори с факти, ясно, открито и с убедителни аргументи.

Съдийската колегия заяви в две поредни становища категоричната си позиция по повод публичните реакции във връзка с условното предсрочно освобождаване на осъдения за убийство и опит за убийство чужд гражданин Джок Полфийрман.

Гласът ми е един от гласа на колегите, с които защитихме принципната теза, че независимостта на съдиите не е тяхна лична привилегия. Гаранциите на тази независимост са създадени, за да служи на обществото, на гражданите, които искат и очакват правосъдие. Споделихме разбиране за болката на близките на жертвата и същевременно за недопустимост от намеса в правораздавателната дейност на съда. Но нека да е ясно, че критиката по влезли в сила съдебни актове, когато е мотивирана и аргументирана, разбира се, без лични нападки, без злост, закани за мъст или друг вид екстремизъм към личността на магистратите, е възприета в стандартите на Становище № 1 (2001) на Консултативния съвет на Европейските съдии относно критериите за независимост на съдебната власт и несменяемостта на съдиите, и в Становище № 3 (2001) на Консултативния съвет на Европейските съдии за принципите и правилата, определящи професионалното поведение на съдиите, включително етика, несъвместимо поведение и безпристрастност. Те са безусловно пренесени и в Стандартите за независимостта на съдебната власт, приети с решение на Съдийската колегия на ВСС по протокол № 31/23.10.2018 г.

Всеки има право на мнение, позиция, становища, но няма право да прекрачва границата на толерантността, която е нарушена в тези подвеждащи публикации.

С бащата на моята дъщеря сме разведени отдавна. От години той не упражнява адвокатска професия. А когато, преди 11 години, е бил адвокат по въпросното дело в първата инстанция пред Софийския градски съд, той е представлявал като повереник семейството на убитото момче само в няколко съдебни заседания, след което родителите са се отказали от неговата защита. Като повереник на пострадалото семейство във всичките три инстанции – Софийски градски съд, Апелативен съд – София и Върховния касационен съд, са участвали други, предпочетени от родителите на жертвата адвокати.

Този факт може да се провери в кориците на делото и всичко останало е съзнателно прокарвана невярна информация с цел манипулация по развитието на случая „Полфийман“.

Подчертавам, че позицията ми на член на Висшия съдебен съвет, на юрист и гражданин по този казус е морално-етична, и не е свързана с осъществявани от мен кадрови правомощия. Противопоставям се, да се хвърля съмнение върху принципната теза, която отстоявам - че независимостта на съдебната власт преминава през разобличаване на зависимостите,  които рушат общественото доверие в правосъдието.

3 октомври 2019 година