16 септември 2020 година

Пленумът на Висшия съдебен съвет (ПВСС) реши внедряването на Единната информационна система в съдилищата (ЕИСС) да продължи по график, като приключи с внедряването ѝ във Върховния касационен съд на 17 септември 2020 г.

След проведено гласуване и при резултат 4 гласа „За“ и 17 гласа „Против“ членовете на ВСС не приеха предложението на Пленума на Върховния касационен за изключването му от приетия с решение по Протокол № 19/23.07.2020 г. на ПВСС окончателен график за внедряване на ЕИСС във всички съдилища на Република България (с изключение на пилотните и административните съдилища, и Върховен административен съд), съгласно Приложение 2 в изпълнение на Дейност 3.3 „Внедряване на ЕИСС във всички съдилища“ от обхвата на проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на ЕИСС“, изпълняван от ВСС по Оперативна програма Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020. Не бе прието и предложението за отлагане внедряването на ЕИСС във Върховния касационен съд.

Пленумът на Висшия съдебен съвет реши да спре въвеждането на нови дела в ЕИСС за периода 18 септември – 10 декември 2020 г. във всички съдилища, с изключение на 17-те пилотни съдилища: Апелативен съд – Велико Търново и Апелативен съд – София, окръжните съдилища в градовете Перник, Варна, Благоевград, Велико Търново, Смолян, районните съдилища в градовете Велико Търново, Елена, Костинброд, Сливница, Омуртаг, Търговище, Елхово, Тополовград, Чепеларе и Смолян, както и съдилищата, които изразят желание да продължат работа с ЕИСС. Желанието следва да бъде изразено писмено от председателя на съда в срок до 17 септември и депозирано във ВСС. Всички образувани дела в ЕИСС следва да се довършат в тази система,  като всички съдилища, които спират ползването на ЕИСС, да отбележат тези обстоятелства в Централизираната система за случайно разпределение на делата.

Пленумът на ВСС създаде Работна група със задача да изготви предложение за всички необходими промени в ЕИСС, които да бъдат възложени за доработка на „Информационно обслужване“ АД - изпълнител по договор № ВСС/495 от 16.01.2019 г. В нея ще участват членовете на ВСС Боян Новански, Вероника Имова, Драгомир Кояджиков, Красимир Шекерджиев и Цветинка Пашкунова. В срок до 23.09.2020 г. в работната група ще бъдат включени до 5-ма съдии и съдебни служители от ВКС, Апелативен съд – София, Софийски градски съд и Софийски районен съд и други определени от съответните административни ръководители. Председателите на апелативните съдилища следва да определят до 5-ма магистрати и съдебни служители от съдилища от съответния апелативен район. Пленумът на ВСС предостави мандат на Работната група да депозира пред „Информационно обслужване“ АД конкретните си предложения по доработването на системата в срок до 15 октомври 2020 г., с оглед отстраняване на констатираните проблеми и извършване на необходимите доработки в определения срок – 10.12.2020 г.

Близо седем часа продължи обсъждането на въпроси, свързани с внедряването на Единната информационна система на съдилищата, като бяха изложени различни аргументи в подкрепа на исканията за спиране или продължаване на работата ѝ в реална продукционна среда. В заседанието участваха министъра на правосъдието Десислава Ахладова, Ирена Първанова – ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Добро управление“,  Ивайло Филипов – изпълнителен директор на „Информационно обслужване“ АД - разработчик на системата, както и представители на дружеството.

След проведено гласуване, единодушно с 20 гласа „За“, членовете на Висшия съдебен съвет приеха решение да бъдат изслушани представители на съдиите, които се събраха пред сградата на Съвета, по повод депозирането на Обръщение на съдиите от Софийски районен съд. Изслушани бяха Весислава Иванова – съдия в Апелативен съд - София, Валерия Братоева – съдия в Софийски градски съд и Филип Савов и Андрей Георгиев – съдии в Софийски Районен съд.

Съдиите заявиха, че не са против електронното правосъдие, внедряването на ЕИСС и не отказват да работят с нея, но настояват за промени в интерфейса на системата, опростяване въвеждането на информация, автоматизиране на част от процесите, подобряване на някои от съществуващите функционалности и разработка на нови, с цел увеличаване бързината и ефективността ѝ, както и минимизиране на човешкото въздействие върху програмата. Като проблем бе посочено времето за реакция към заявените от съдиите проблеми, необходимостта от допълнително обучение за работа с програмния продукт и хардуерното ѝ обезпечаване.

Изпълнителният директор на „Информационно обслужване“ Ивайло Филипов посочи, че към 15.09.2020 г. за 66-ти път са направени оптимизирани стъпки в определени процеси, включително във връзка с подписването на съдебните актове с квалифициран електронен подпис (КЕП). Той заяви, че към момента са направени и качени в системата 10 нови оптимизации, сред които „бързи бутони“ за изпращане на подписани съдебни актове, съобразно искания от съдии. Отчетено бе, че е предоставено допълнително обучение за СРС, СГС и ВКС, като минимум 15-20 представители на „Информационно обслужване“ АД ще бъдат на разположение, на място във всеки един от тях, до края на месец септември, за да подкрепят трите най-големи съдилища в страната.

Отчетено бе, че с наличната от днес версия на ЕИСС стъпките за подписване на съдебен акт са намалени до три, което значително облекчава целия процес по качване на актовете, от страна на магистратите в системата. По отношение на различните писма, които се генерират от системата по предварително зададени шаблони е налице възможност да бъдат подписани, както от съдия, така и от съдебен служител, съобразно тяхната специфика, като допълнително с възможността за редакция на предефинираната бланка преди генериране на писмото може да се направи необходимата корекция за подписване на писмата. Уточнено бе, че с подобрена версия на ЕИСС е осигурена възможност от гледна точка на валидация на системата – работата по подготовката на проекти на протокол, присъда и всички останали актове, които се изготвят в рамките на съдебните заседания, да започне преди провеждане на самото заседание. В този смисъл актовете може да се качат в системата с началния час на започване на заседанието, като са видими само за потребителя, който изготвя проекта на присъдата и едва след постановяването ѝ се премине към изготвяне на протокола, за който има процесуални срокове. Системата дава възможност преди генериране на съответния акт потребителят да определи дали същият ще бъде подписан еднолично - от председателя на състава, от всички членове на въззивния състав или са еднолични актове по администриране на делото от съдията докладчик.

Посочено бе, че оптимизации на системата се правят ежедневно като са налице над 400 различни доработки. Според разработчика на системата сериозен проблем са установените различни практики на съдилищата и липсата на конкретика в по-голямата част от исканията им, които често са диаметрално противоположни.

Отчетено бе, че към 15.09.2020 г. в ЕИСС има 48 500 постановени съдебни актове подписани с КЕП или 90% подписани актове от всички генерирани в системата. Посочено бе, че при стартиране на системата в пилотните съдилища този процент е бил 86 за 17 съдилища, а в момента за 152 съдилища, вкл. СГС и СРС е 90 %. От „Информационно обслужване“ АД подчертаха че гаранционното поддържане на ЕИСС е 4 календарни години, като разработчикът ще има достъп единствено до сорскода, а самата поддръжка, администрирането на системата и архивирането на данни и др. е от компетентността на ВСС.

В отговор на въпроси от членове на ВСС ръководителят на Управляващия орган на ОПДУ Ирена Първанова заяви, че има риск от финансова корекция в случай, че не бъде изпълнен договора по ЗОП с „Информационно обслужване“ АД. Обяснено бе, че ако ЕИСС бъде въведена във всички съдилища, но след това се отложи използването ѝ няма да са налице предпоставки за финансови корекции на Управляващия орган. Уточнено бе, че на етап окончателно плащане от страна на УО на ОПДУ към ВСС след отчитане на разходите по договора с „Информационно обслужване“ освен документална, ще бъде направена и проверка на място дали системата е въведена навсякъде и по статистика дали се използва от всички съдилища.

Министър Ахладова сподели становището на Министерство на правосъдието във връзка с въвеждането на ЕИСС. Тя подчерта, че цялостното прекратяване на проекта би довело до неизпълнение на поетите ангажименти на Република България към Европейския съюз за съдебна реформа и въвеждане на електронно правосъдие; Стратегията за въвеждане на електронно управление и електронно правосъдие в сектор „Правосъдие 2014-2020 г.“, Пътната карта за изпълнение на Стратегията, а също така и Актуализираната стратегия за развитие на съдебната реформа за периода 2014-2020. Десислава Ахладова подчерта, че посочените стратегически документи са със дата на валидност 31.12.2020 г., т. е. до края на календарната година заложените в тях цели трябва да са постигнати. Обърнато бе внимание, че цялостното прекратяване на проекта означава невъзможност за въвеждане на електронно правосъдие в България, което ще има съответните щети за държавата. Министърът припомни, че разпоредбата на чл. 360б, ал. 2 от ЗСВ влиза в сила от 01.01.2021 г., след като въвеждането ѝ веднъж вече е отлагано по искане на ВСС, с обещание прилагането ѝ да започне в началото на следващата година. Десислава Ахладова изрази притесненията си по отношение на получената информация от съдилищата и заяви че според нея най-разумното решение е системата да бъде доработена като се създаде работна група с представители на съдилищата в страната, които в оперативен порядък да вземат становище какво трябва да се подобри в ЕИСС. Тя посочи, че ВСС следва да вземе балансирано решение без да допуска цялостно прекратяване на проекта и едновременно с това незабавно да предприеме стъпки за доработване на ЕИСС и обезпечаване ефективната работа на системата, като се вземе предвид мнението на съдиите.