29 септември 2020 година

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие становище, че не са налице пречки съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд, които не са атестирани, както и тези, атестирани по реда на Закона за съдебната власт (отм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) с „положителна“ оценка от атестирането, да участват в състав на помощна атестационна комисия при провеждане на атестационна процедура.

Колегията взе предвид становище на Комисията по атестирането и конкурсите към СК, че степените на положителната комплексна оценка, в т. ч. „много добра“ са въведени в нормативната уредба в областта на атестирането едва през 2007 г. (ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.). Първоначалната правна уредба на този институт е уредена в чл. 129 от ЗСВ (ДВ, бр. 74 от 2002 г.), а от 2004 г. до приемането на ЗСВ през 2007 г. нормативната уредба предвижда атестиране с „положителна“ или „отрицателна“ степен.

По тази причина във върховните съдилища се явяват две групи магистрати –  такава на заемащи към 2002 г. длъжност „съдия“ във ВКС или ВАС, които нямат проведена атестация, и втора – с „положителна оценка“ от проведено атестиране в периода 2004 г. – август 2007 г., получена в резултат на атестиране в хипотезите на повишаване в ранг или повишаване в длъжност „съдия“ във ВКС или ВАС.

Прави се извод, че въведеното с измененията на ЗСВ (ДВ, бр. 11/2020 г.) изискване спрямо членовете на помощна атестационна комисия за наличие на положителна оценка „много добра“ не отчита в цялост развитието на нормативната уредба в областта на атестирането и наличието на магистрати в посочените по-горе хипотези, както и че разпоредбата на чл. 39а от ЗСВ практически създава условия за неравнопоставеност между магистратите във върховните съдилища.

Обръща се внимание, че съдиите от ВКС и ВАС осъществяват правораздавателните си функции в двете висши съдебни инстанции, чиито актове не подлежат на контрол. Тези длъжности са най-високите в йерархията на съдебната власт и назначените на тях магистрати притежават отлична професионална квалификация, богат професионален и житейски опит и доказана почтеност. Липсата на атестация или на словесна степен положителна комплексна оценка „много добра“, предпоставени от действащата към момента на назначаването им нормативна уредба, не влияе върху законово определените им правомощия и обема на изпълняваните служебни задължения, които са същите, както и на съдиите, назначени по- късно, които са били атестирани вече със степен на положителна оценка.

Тези съображения мотивират Съдийската колегия да приеме, че не са налице пречки съдиите от Върховния административен съд и Върховния касационен съд, които не са атестирани, както и тези, атестирани по реда на Закона за съдебната власт (отм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) с „положителна“ оценка от атестирането, да участват в състава на помощна атестационна комисия при провеждане на атестационна процедура.

Решението е във връзка със запитване от Георги Чолаков – председател на Върховния административен съд, относно приложението на чл. 39а, ал. 4 от ЗСВ по отношение на съдии, които последно са атестирани по реда на Закон за съдебната власт (отм. ДВ, бр. 64 от 07.08.2007 г.) и съответно са получили оценка от атестирането са „положителна“.