30 март 2021 година

Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет остави без уважение молбата на Веселин Пенгезов – съдия в Апелативен съд – София, за възстановяване на длъжност за периода 15.05.2014 г. – 29.11.2016 г., както и тази на Петър Петков за възстановяване на длъжност „съдия“ във Военно-апелативния съд за периода от 15.05.2014 г. до 10.03.2015 г.

Веселин Пенгезов е поискал възстановяване на длъжност и заплащане на суми на основание чл. 231, ал. 1 от ЗСВ, във връзка с влязла в сила на 22.12.2020 г. присъда на Апелативен съд – София, с която е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвения. Той е бил отстранен временно от длъжност „съдия, председател на Апелативен съд – София“, с решение на ВСС по протокол № 20/15.05.2014 г. до приключване на водено срещу него наказателно производство. На 29.11.2016 г. е възстановен на длъжност „съдия“ в Апелативен съд – София, в изпълнение на решение на Съдийската колегия по протокол 25/22.11.2016 г.

Петър Петров е отстранен от длъжност „съдия, председател на Военно-апелативен съд, с решение на ВСС по протокол № 20/15.05.2014 г., до приключване на наказателното производство срещу него. След подаване на оставка, с решение по протокол № 9/26.02.2015 г. на ВСС е освободен от заеманите длъжности „административен ръководител – председател“ на Военно-апелативен съд и „съдия“, считано от 10.03.2015 г. Наказателното производство срещу него е приключило с влязла в сила на 22.12.2020 г. присъда, с която е признат за невинен и оправдан по повдигнатите му обвинения. С молба от 11.01.2021 г., той е поискал да бъде възстановен на длъжността, от която е отстранен на 15.05.2014 г., за времето до 10.03.2015 г., когато е освободен, поради подаване на оставка, да му бъде заплатено трудовото възнаграждение и възстановени правата по чл. 224, ал. 1 за задължително обществено и здравно осигуряване.

Съдийската колегия взе предвид, че временното отстраняване от длъжност, е свързано с несъвместимостта между изпълнението на функционалните задължения на магистрата и качеството му на страна в наказателното производство от общ характер, от което той е зависим. То е в защита на обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати. При отстраняване от длъжност, лицата продължават да бъдат магистрати, но временно са лишени от възможността да упражняват функционалните си задължения, по силата на административна мярка, която е законово регламентирана в раздел VI, чл. 230-232 от Закона за съдебната власт. Решенията за възстановяване на временно отстранен от длъжност магистрат носят белезите на индивидуални административни актове, които засягат непосредствено отстранения магистрат и пораждат правни последици за него. Съобразно правната доктрина индивидуалните административни актове проявяват своето действие занапред. Разпоредбата на чл. 231, ал. 1 от ЗСВ (ДВ, бр. 62 от 2016 г.), указваща, че при постановяване на оправдателна присъда съдията, прокурорът или следователят, който е временно отстранен от длъжност следва да се възстанови, не предвижда изключение от общия принцип за действие на административния акт занапред. ВСС от своя страна не е оправомощен от закона да придава обратно действие на тези актове.