Пресцентър
Новини
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Електронно съобщаване и призоваване
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм 2014-2021
Добро управление
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
Общото събрание на съдиите изслуша кандидата за изборен член на Висшия съдебен съвет Красимир Лесенски – съдия в Районен съд – Пазарджик

18 юни 2022 година

 

Красимир Лесенски има над 16 години общ юридически стаж, от които  2 години като младши съдия в Окръжен съд – Пазарджик и над 7 години като съдия в Районен съд – Пазарджик. Като мотивация за участие в изборната процедура той сочи личната си кауза да работи за създаване на условия за откровен и честен диалог в системата, за ясно дефиниране както на общите проблеми в нея, така и на специфичните за отделните съдилища и съдебни райони, с активното участие на съдиите и техните идеи за решаването им. Според съдия Лесенски водещо за всеки член на съвета трябва да бъде това, че ВСС е колективен орган призван да гарантира независимостта на съдебната система, да осигурява нейното нормално функциониране и да решава проблемите на съдебната власт. Той заяви, че ВСС следва да бъде върнат сред съдиите и да се вслушва в тяхното мнение, като зачита и насърчава волята на общите събрания и провежда периодични срещи с магистратите в страната.

В изказването си пред Общото събрание на съдиите съдия Лесенски сподели, че проблемите са ясни и вече са споменати от другите кандидати. Той акцентира върху натовареността, конкурсите, атестирането, ЕИСС и електронното правосъдие и заяви мнението си за необходимостта да бъде изработена платформа и програма на следващия състав на ВСС, въз основа на идеите на кандидатите и съдийската общност.

В своята концепция съдия Лесенски разглежда проблема с неравномерната натовареност, като обръща внимание, че реформата на съдебната карта следва да съобразява и сложността на делата, а не само техния брой, тъй като изчисляването на натовареността на годишна база на брой дела не е обективна. Той застъпва тезата, че реформата следва да се извършва на „малки стъпки и постепенно“ при постоянен анализ и отчитане на позитивите и негативите на всеки етап. Според него водещите трябва да бъдат целите заложени в Модел 4 -  специализацията на съдиите по основни правни материи и постигане на ефективно изравняване на натовареността в общите съдилища от една и съща инстанция. Той счита, че без да се затварят съдилища в малки населени места, могат да се обособят като териториални отделения към по-големи съдилища в по-големи населени места, което ще има както положително отражение върху оптимизиране работата на съдилищата, така и ще позволи специализация на съдиите по материя и ще ги направи по-привлекателни за постъпващите в системата. Допускат се и различни модели на оптимизация за всеки съдебен район съобразно специфичните им нужди и проблеми. Според него чрез реформата на съдебната карта трябва да се постигне ефективно изравняване на натовареността в общите съдилища от една и съща инстанция, специализация на съдиите в страната по основни правни материи, минимизиране на разходите на системата.

По отношение на ЕИСС той заяви, че водещ принцип при работата й следва да бъде минимизиране на действията в нея, извършвани от всеки отделен потребител, изхождайки от рамките на процесуалните закони и логиката на тези законодателно уредени процеси. Обърнато бе и внимание, че системата не се използва като инструмент за изчисляване на реалното натоварване на съдиите и като основа за последващото им разпределение на дела на база на реалната натовареност на всеки докладчик.

Като базов е определен и проблемът с кариерното развитие на съдиите, заради забавянето на атестациите.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Календар
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд