29 юли 2022 година

Гражданският съвет към Висшия съдебен съвет (ГС) проведе днес извънредно заседание в смесена форма – присъствено и дистанционно чрез онлайн връзка, ръководено от съпредседателя на ГС – Мария Карагьозова - председател на Асоциация „ФОРУМ“. Участие взеха 16 от 20-те организации-членове на ГС.

Като първа точка от дневния ред, членовете изслушаха Димитър Митов – заместник председател на Управителния съвет на Сдружение „За независима съдебна власт“ във връзка с подадена регистрационна форма за членство в ГС, като с 9 гласа „За“, 1 глас „Против“ и 6 гласа „Въздържал се“, Сдружението бе прието за член на ГС. Целите на организацията са да защитава професионалната и обществена позиция на българските магистрати и престижа на съда, прокуратурата и следствието, да допринесе за гарантирането на независимостта на българските магистрати, да повиши общественото доверие в органите на съдебната власт, както и да повиши информираността и правната култура на гражданите относно дейността им. Въпроси към Димитър Митов отправиха Светла Дерменджиева – представител на Асоциация „ФОРУМ“, Емил Георгиев – представител на Сдружение „Обединение на свободните адвокати“, Божидар Кънев – представител на Сдружение „Съдебно-счетоводни експерти в Република България“, Мария Карагьозова - председател на Асоциация „ФОРУМ“ и съпредседател на ГС, както и Евгени Иванов – член на Висшия съдебен съвет и съпредседател на ГС, свързани със състава на организацията, неговата численост, целите на Сдружението, какви дейности реално са развили до момента и определяне на основните заплахи за независимостта на съдебната власт. Обсъдено бе познаването на дейността на ГС и неговите цели, както и закриването на специализираните съдилища и прокуратури. Карагьозова отчете, че Петър Бончовски - Председател на Управителния съвет на Сдружение „За независима съдебна власт“ е участвал в заседания на ГС, като представител на други организации, и отправи въпрос, кое налага организирането, през март месец 2022 г., на това Сдружение. Евгени Иванов изрази мнение, че за него „като магистрат, като член на ВСС, като участник в процесите под една или друга форма в реформата на съдебната система, е важно да се чува и мнението на хора, които не са в системата“. Той допълни, че това е „коректив, от който системата се нуждае“. „Надявам се новата организация да допринесе за ползотворната дейност на ГС, целите на Сдружението са похвални и те напълно тангират към моите представи за дейност в помощ на Съвета и съдебната власт, и ако успеят поне една малка част да осъществят, това ще бъде в голяма полза за всички“. Той акцентира, че е важно „не само какви цели имаме, а и как ги постигаме“, като пожела на новата организицая да „намерят правилния подход към осъществяване на своите цели“. Мария Карагьозова приветства новата организация като заяви, че членовете на ГС очакват тя да оправдае доверието, което й се гласува.

Членовете на ГС с 12 гласа „За“, 1 глас „Против“ и 1 глас „Въздържал се“  подкрепиха Становище на Асоциация „ФОРУМ“ по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, като приеха, че предложените изменения в ЗЕЕЗА не съответстват на правото на Европейския съюз и биха могли да породят същите правни проблеми като установените от Съда на ЕС в решение по дело С-241/15, Bob Dogi. Като обобщение Мария Карагьозова отбеляза, че едно лице на фаза досъдебно производство  трябва да се обявява за издирване и задържане на територията на България със съдебен акт. Пояснено бе, че чрез съответното решение се изяснява съществената разлика между европейската заповед за арест и националната заповед за задържане, която служи за правно основание на самата европейска заповед за арест. В становището на Асоциация „ФОРУМ“ е направен извод, че в разрез с постановеното в решение Bob Dogi, в предложената законодателна уредба липсва процедура по издаването на съдебен акт, с който да се разпорежда издирването и задържането на обвиняемото лице на национална територия, а това само по себе си е пречка за издаването на европейска заповед за арест поради липсата на правно основание. Посочва се още, че смесването на процедурите по издаване на национална заповед за задържане и на европейска заповед за арест поражда проблеми с приложимите разпоредби на националното законодателство, във връзка със задържането. Следва да се има предвид, че съществен белег на европейската заповед за арест е, че тя цели да улесни предаването на издирвано лице, което се намира в различна от издалата тази заповед държава членка. Предвидената в член 56 а от ЗИДЗЕЕЗА уредба, обаче препятства реализирането на тази цел, предвид сроковете за разглеждане на искането на прокурора за вземане на мярка „задържане с цел издаване на ЕЗА“ и за последващо обжалване на първоинстанционния акт пред въззивния съд. На практика се оказва, че най-малко 6 дни след внасянето на искането на прокурора за задържане, той би могъл да издаде европейска заповед за арест, тъй като чак тогава би влязъл в сила съдебният акт. Това би могло да доведе до последващо укриване и безнаказаност на обвиняемото лице, което е в разрез с целта на Рамковото решение.

ГС прие за сведение заявление от Тодор Балабанов – законен представляващ на Асоциация на оценителите, вещите лица и експертите, с което оттегля членството си в ГС.

Членовете на ГС обсъдиха няколко организационни въпроси, свързани с дейността си до момента, начина на провеждане на заседанията и необходимостта от предприемане на промяна и допълнение на Правилата за действие на Гражданския съвет от професионални и неправителствени организации към ВСС, във връзка с начина на гласуване за нова организация за членство.

Членовете на ГС се обединиха около виждането следващото заседание да бъде проведено в края на месец септември 2022 г., като датата ще бъде предварително обявена.