Пресцентър
Новини
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм 2014-2021
Добро управление
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
Съдийската колегия на ВСС изслуша работната група за реформата в заповедното производство

7 април 2026 година

Двойно намаляване на разликата в натовареността на районните съдии в страната, ускоряване на правораздаването и превенция на корупционни рискове са част от изводите след въвеждане на централизираното разпределение на заповедни дела и електронната система за тяхната обработка чрез създадения в Единната информационна система на съдилищата модул за заповедни дела. Това стана ясно по време на изслушване в Съдийската колегия на ВСС на членовете на работната група за реформа на заповедното производство. Резултатите са от периода на въвеждане на централизираната система през м. юли 2025 до м. февруари 2026 г. Реформата е част от Националния план по възстановяване и устойчивост в изпълнение на проект „Укрепване, доразвитие и надграждане на „Единната информационна система на съдилищата“.

С цел изравняване на натовареността между районните съдилища, модулът разпределя заповедните дела на съдилища с натовареност под средната базова за страната, съгласно приети правила от Съдийската колегия. Членовете на работната група, които взеха участие в заседанието на СК на ВСС Александър Ангелов - председател на Софийския районен съд, Михаил Алексов - председател на Районен съд - Перник, Магдалена Давидова – председател на Районен съд - Варна, Асен Цветанов – председател на Районен съд - Раднево, Кирил Петров и Константин Кунчев -  съдии в СРС, поясниха как работи електронната система. Повод за участието им беше получени във ВСС писма от Районен съд – Враца и Районен съд – Кюстендил относно възникнали въпроси в работата по пълна дигитална обработка на заповедните дела, както и по предоставени писмени становища от районните съдилища в Кюстендил, Враца, Монтана, Елхово, Велики Преслав, Разград, Айтос, Кула, Ардино, Търговище, Нови Пазар, Лом и от Окръжен съд – Кюстендил, в които основният поставен въпрос е броят на разпределените им заповедни дела съобразно тяхната натовареност, както и техническите аспекти на работа на модула.  

Членовете на работната група изтъкнаха, че посочените затруднения са естествен етап от адаптацията към пълна електронна обработка на заповедните дела, от общи и нерешени проблеми до този момент с връчванията на съдебни книжа, както и трудности от вътрешно-организационен характер. Беше отчетена необходимостта от регулярни обучения на магистрати в съдебните райони за запознаване в пълнота с функциите на системата и реализираните им надграждания, за което съдиите да бъдат своевременно информирани. Акцент беше поставен и върху необходимостта за законови изменения в ГПК, свързан с удължаване на срока за произнасяне по заповедни дела.

За периода от 01.07.2025 г. до 27.02.2026 г. общият брой на разпределените заповедни дела в районните съдилища под средната обща базова натовареност за страната е 94 729. „Преди 1 юли 2025 г. около 38 % от заповедните дела в страната бяха образувани в четири районни съдилища – Софийски районен съд, Районен съд – Пловдив, Районен съд – Варна и Районен съд – Бургас. Съгласно изчисленията на средната базова натовареност, между 62 % и 71 % от всички 113 районни съдилища в страната са с натовареност под средната, поради което  модулът насочва заповедни дела именно към тях, постигайки плавно и равномерно разпределение на натовареността“, коментира Даниела Марчева, член на СК на ВСС и ръководител на Работната група.

Съдийската колегия взе решение да проведе на 29 април 2026 г. специално заседание, на което да се обсъдят всички въпроси, касаещи компетентността на колегията, с участието на работната група, както и  представители на съдилищата, изпратили писма до ВСС.

 

Календар
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд