Заседанието на Висшия съдебен съвет продължи с изслушването на втория кандидат за поста председател на Върховния касационен съд. Членът на ВСС Камен Иванов представи мотивите на вносителите на кандидатурата на съдия Павлина Панова. Той подчерта, че съдия Панова притежава необходимите професионални и нравствени качества за председател на ВКС. Сред аргументите за повторното издигане на кандидатурата й, Камен Иванов отбеляза представянето на Павлина Панова в първата процедура през 2014 г. Членът на ВСС акцентира и върху необходимостта – председателят на ВКС да познава добре функционирането на касационната инстанция. „Съдиите във ВКС също познават съдия Панова, а управленската й компетентност е безспорна, което е видно от досегашната й работа като заместник-председател на ВКС”, каза Иванов и очерта Панова като „блестящ професионалист”. Членът на ВСС Милка Итова представи Становището на Комисията по предложенията и атестирането и посочи, че съдия Павлина Панова е показала управленска компетентност след избирането й от настоящия състав на ВСС за заместник-председател на ВКС.

Съдия Павлина Панова има над 24 години юридически стаж. Била е прокурор в Софийска района прокуратура, а след това е преминала през всички съдебни инстанции – СРС, СГС, САС. Панова е съдия във ВКС от 2007 г., а от 2013 г. е заместник-председател и ръководител на Наказателната колегия във ВКС. Съдия Панова е съдия ad hoc в ЕСПЧ, магистър по право на ЕС, от 2005 година е кореспондент за България по проект на ЕК по приложението на Европейската заповед за арест (ЕЗА). Тя е национален представител за България в съвместния общо надзорен орган на Евроджъст – Хага и доктор по право на СУ „Св.Кл.Охридски”, хоноруван асистент по наказателен процес и преподавател в НИП.

В своето изложение пред ВСС съдия Павлина Панова разясни мотивацията си за повторно явяване в процедурата за председател на ВКС. Панова изтъкна, че след участието й в предишната процедура през 2014 г. е получила подкрепа от колеги от цялата страна. Кандидатът подчерта, че идеите от Концепцията й в първата процедура са били възприети и включени в Стратегията за развитие на съдебната реформа, което също било аргумент за приемане на повторната номинация. „Участието ми е желание да бъдат реализирани практическите идеи за работа на ВКС”, каза кандидатът. Като свое преимущество, Панова отбеляза факта, че е представител на институцията, която би ръководила, ако бъде избрана. „Ще се създаде естествена приемственост, доколкото съм запозната с проблемите на този съд. Не считам, че външната гледна точка е по-обективна”, коментира Павлина Панова.

Кандидатът очерта и приоритетите, които би следвала:

Независимост на съдебната власт. „Досега съдебната власт отстояваше своята независимост от останалите власти. Трябва да се стремим към вътрешна независимост на всеки един конкретен магистрат”, каза Павлина Панова и допълни, че ролята на административния ръководител е да бъде прав сред равни. По думите й проблемът със случайното разпределение на делата в СГС е създало чувство на зависимости. Кандидатът изтъкна още, че е за разделянето на ВСС на две колегии – съдийска и прокурорско-следователска.

Осъществяване на върховенство на закона. Това би могло да се реализира чрез тълкувателна дейност на ВКС, счита съдия Панова. Тя се обяви за въвеждане изследването на самата практика на ВКС и неговите решения. Според Панова чрез този подход биха се предотвратили евентуални бъдещи осъждания на България пред Европейския съд за правата на човека. Кандидатът се обяви и за включването на „външни експерти”, които да участват при формирането на тълкувателната дейност на ВКС. Наред с това, Павлина Панова предложи още преглед на старата тълкувателна практика. Кандидатът намира за полезно създаването на специално звено, в което да участват съдии от различните колегии, които да извършват анализ на практиката на върховната съдебна инстанция. Панова отбеляза като полезна и въведената в последните две години практика на проверка на Апелативните съдилища.

Сериозен акцент в представянето си Панова постави върху засилване ролята на Пленума (Общото събрание) на ВКС. Кандидатът смята, че за целта е нужна и промяна на Закона за съдебната власт. Идеите за промени са свързани с възможността определена квота от съдии да имат право да свикват Общо събрание на съда. Панова счита, че заместниците й трябва да бъдат излъчени след съгласуване с Пленума на ВКС.

В рамките на процедурата съдия Панова отговори и на въпроси на членовете на ВСС. С оглед неизбирането й за председател на ВКС при предишната процедура, кандидатът отбеляза, че това не е повод за нейна предубеденост към кандидатурата й от страна на членовете на ВСС. Съдия Панова се обяви и за възстановяване на мониторинга на процесуалните закони. По повод пилотно решение на ЕСПЧ срещу България заради тежките условия на затворите у нас, Павлина Панова изтъкна, че държавата е длъжна да разреши този проблем. Освен чрез строителството на нов затвор, кандидатът вижда изход от пренаселеността на местата за лишаване от свобода, в засилване ролята на медиация и възстановителното правосъдие. „Не съм за много тежките и строги наказания”, каза Панова и уточни, че е по-важно то да бъде наложено. Кандидатът отбеляза, че проверка на ВСС и на Гражданския съвет са установили добре работеща система за „случайно разпределение” на делата във ВКС. Панова посочи като положителен подход предложението за въвеждането на единна централизирана система за разпределение на делата. В отговор на друг въпрос, кандидатът изтъкна, че е за непостоянно действащ ВСС, но с постоянно действащи комисии. По повод идеите на представители на изпълнителната власт за създаване на Звено „Интегритет” и нов антикорупционен орган, който да има прокурорски и разследващи функции, съдия Панова отбеляза, че има достатъчно органи, които извършват контрол върху имуществото и средствата им. Въпросните органи обаче трябва да осъществяват регулярен контрол, не само по сигнали. Единен антикорупционен орган едва ли ще реши борбата с корупцията у нас, коментира Панова идеята за нов разследващ орган. Тя разкритикува БОРКОР и даде за положителен пример новосъздаденото звено за разследване на корупцията „по високите етажи на властта” в прокуратурата. По думите на съдия Панова нов антикорупционен орган не би могъл да се създаде, без промяна на Конституцията.