Днес на брифинг в Пресцентъра на ВСС, представляващият Висшия съдебен съвет Соня Найденова направи първоначален преглед на констатациите и дадените препоръки в Доклада на Европейската комисия до Европейския парламент и съвета относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка.

Според г-жа Найденова докладът на Европейската комисия дава един обективен прочит на състоянието на съдебната власт и на цялостните действия на държавата по отношение на съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Стратегическият документ следва да послужи, както на ВСС, така и на останалите институции, обект на Механизма за сътрудничество и оценка, за обединение на усилията в посока демонстриране на стабилност и повишаване на доверието в тях, от страна на европейските партньори и на българските граждани.

В изявлението си представляващият ВСС подчерта, че приема отправените препоръки що се отнася до отговорностите на ВСС и изрази надежда, че в партньорство с изпълнителната и законодателната власт ще бъдат постигнати резултати, така, че следващият Доклад за България да отчете по-голям напредък в областта на правосъдието и вътрешния ред.

Посочено бе, че в Доклада на Европейската комисия наред с отправените бележки, са констатирани и предприетите от ВСС действия в наблюдаваните области, забелязани са важни управленски крачки, които трябва да бъдат продължени.

По отношение независимостта, прозрачността, отчетността, етичността и почтеност на съдебната власт са отчетени разработената Комуникационна политика на ВСС, приетата Процедурата за публична реакция в случай на засягане независимостта на съдебната власт (в отговор на препоръка от доклада по МСО/2014г.) и разработващата се Комуникационна стратегия на съдебната власт, като част от изпълняван по ОПАК проект, базирана на проучвания на общественото мнение между всички ключови заинтересовани страни по отношение на тяхната гледна точка за работата на ВСС.

Като положителен напредък за повече прозрачността в работата на ВСС по назначенията в съдебната система, са отчетени подготовката за избор на председател на ВКС имаща за последица по-отворен и прозрачен процес, позволяващ двамата кандидати да се оценени на база професионален опит и почтеност, както и направените процедурни подобрения във връзка с възможността на съдиите от ВКС да изслушат кандидатите.

Процедурата по избор на председател на Върховния касационен съд бе дадена като пример за значителния напредък, който България е постигнала при действието на Механизма за сътрудничество и оценка. Посочено бе, че за първи път е осъществен телевизионен дебат между кандидатите за поста председател на Върховния касационен съд - Лозан Панов и Павлина Панова, което е постижение, съпоставено с подобни процедури в миналото.

В Доклада е констатирано положително развитие и при другите процедури за назначения на административни ръководители в органите на съдебната власт, в посока по-голяма прозрачност и по-пълно оценяване на кандидатите, които подобряват доверието към назначенията и повишават ангажираността в процеса на магистратите.

В отговор също на препоръки от доклада по МСО/2014г. касаеща дисциплинарната дейност на ВСС, е отбелязано подобряване капацитета на ВСС чрез анализ на дисциплинарните производства и съдебната практика по тях, изготвените правила за дисциплинарната дейност на ВСС, създадения регистър на дисциплинарните дела и новосъздаденото специализирано звено в администрацията на ВСС, които се очаква да окажат положително влияние за подобряване последователността на дисциплинарната практика и нейното унифициране.

Макар и със забележки относно несвоевременното им предприемане, в Доклада намират отражение и оценка предприетите стъпки от ВСС за анализиране на потенциалните рискове на системата за случайното разпределение на делата и преписките, изготвения план за модернизирането й и изработването и внедряването на единна централизирана система за случайно разпределение в цялата страна, което ще доведе до повишаване на сигурността и прозрачността на процедурата.

В отговор на препоръките от доклада по МСО/2014г. за подобряване на процедурите за атестиране и кариерно развитие на магистратите, бяха създадени две работни групи към ВСС с участие на магистрати, предложенията на които бяха взети предвид в Актуализираната стратегия за съдебна реформа.

Измерването на работното натоварване на съдиите, прокурорите и следователите като важен елемент не само при атестирането, но и при ефективното разпределение и управление на човешките ресурси в съдебната система, като препоръка от миналогодишния доклад по МСО, също попада във фокуса на анализ от страна на Европейската комисия. Отбелязани са двете насоки на работа на ВСС - в краткосрочен план за разрешаване на най-сериозните проблеми чрез закриване на длъжности в по-слабо натоварени съдилища и прокуратури и разкриването на такива в най-натоварените органи на съдебната власт, в дългосрочен план - започналото преструктуриране на военното правораздаване, и планираната за 2015 г. нова съдебна карта на районните съдилища.

Ефикасността на съдебната власт се измерва и с бързината на процедурите и с качеството на съдебните актове и тяхната предвидимост и еднообразност. Доколкото акцент на МСО са корупцията и организираната престъпност, разбираемо вниманието е насочено към наказателното производство. Подобряването на работата по които е траен ангажимент и на ВСС - а трябва да е и на правителството и на парламента относно правната рамка и инструментите на закона, с които прокурорите, следователите и съдиите работят. Всяко усилие в тази област, което е предмет на разработения междуведомствен план от ВСС /подобрение на нормативната база, смесени обучения, координация между прокуратура и разследващи агенции/ и превръщането на такъв план в постоянна система за отчитане на приложението му, има съществено отражение върху ефективността на наказателната политика, и това също е забелязано от експертите на ЕК.

В заключение Соня Найденова посочи, че предстои Висшият съдебен съвет да направи пълен анализ на съдържанието на Доклада, включително и на Техническото приложение към него, както и въз основа на изводите, каква част от препоръките от предишния Доклад са били изпълнение и кои от тях се повтарят, да бъде разработен План за действие с конкретни краткосрочни мерки, така че да изпълнени препоръките на Европейската комисия.