Висшият съдебен съвет прие Доклад за значението на районните прокуратури и критерии за промени в териториалната структура на районните прокуратури. Той е изготвен от екип от прокурори и член на ВСС и представен от Комисията за анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт /КАОСНОСВ/ във връзка с Решение на Висшия съдебен съвет по Протокол № 40/15.07.2015 г. Висшият съдебен съвет вече прие изготвения от Комисията за анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт Доклад за значението на районните съдилища в структурата на съдебната система и критерии за промяна в съдебната карта на районните съдилища.

            Анализираните данни за натовареност, кадрова обезпеченост, криминална активност/брой регистрирани престъпления в районните прокуратури, според Комисията, категорично обосновават необходимостта от промени в териториалната структура на районните прокуратури. Тя посочва, че процесът на реформа на съдебната карта, в това число промяната на териториалната структура на районните прокуратури, неизбежно ще доведе в бъдеще и до оптимизация на разходите.

            В Доклада за прокуратурите основният акцент по отношение на критериите и целите на промяната в структурата на районните прокуратури е поставен на различната функционална компетентност на съдилищата и прокуратурите. От нея е изведена възможността за различни решения за районните съдилища и районните прокуратури. Комисията предлага концентриране на районните прокуратури  чрез разширяване на района им на действие. При закриване на ниско натоварени прокуратури като самостоятелни организационни единици, те ще продължат да съществуват териториално под формата на отделения или офиси на окрупнената прокуратура. Като резултат от подобно разширяване на района на действие на прокуратурите се очаква повишаване качеството на правораздаването, постигане на стандарти за административно управление на организационните единици; отпимизиране на бюджетното планиране, финансиране и на осъществяваните бюджетни политики, както и преодоляване на проблемите с различната натовареност на прокурорите.

            Дава се възможност на съответният административен ръководител по-гъвкаво да решава кадрови въпроси в случаите, в които поради промяна в определящите показатели – население, криминогенна обстановка или натовареност, се установи необходимост от повече или по-малко прокурори в отделението/ офис на прокуратурата и от преместването им. Анализирайки статистическите данни Комисията прави извод, че в районни прокуратури до 5 и под 5 прокурори  трудно се обосновава наличието на административно-ръководен персонал. Приема се, че числеността на прокурорите в районните прокуратури е критерий с много голямо значение при преценката за промяна в териториалната им структура.

            Анализът на статистическите данни показва, че няма равномерна натовареност при равен или приблизително един и същ брой реално работили прокурори. Комисията предлага критерият за натовареност да се отчита с по-голяма тежест при териториалната реорганизация на районните прокуратури. Допълнително се предлага да бъдат отчитани спецификите на съответния район, причина за по-високата реална натовареност на прокуратурата.

            Комисията посочва, че критерият ефективно управление е пряко свързан и с въпроса за наличието на обща и специализирана администрация към структури с малък щат на магистрати, като необходимостта от такава води до неоправдано използване на бюджетни ресурси. Предвид това в Доклада се прави извод, че съществуването на районни прокуратури с реално работещи в тях изключително нисък брой магистрати има пагубен ефект върху идеята за ефективно управление на ресурсите. Като последица от него се сочи понижаване качеството на правораздаване и невъзможност за оптимизиране на разходите. При наличие на изключително нисък брой на ръководените прокурори от един ръководител, обективно трудно приложим е принципът на случайно разпределение на делата и няма как да се осъществи необходимата специализация на магистратите за подобряване качеството на тяхната дейност.

            „Разширяването на прокуратурите не следва да бъде самоцелно и обосновано само с нисък брой магистрати, а да се преценява с оглед на останалите критерии, като се държи сметка и на спецификата на района и други  фактори, които сами по себе си могат да играят изключително важно значение за съществуването на прокуратурите – граничен район, курортни центрове и др.“, се сочи в доклада, представен от Комисията. Според него критерият за ефективно управление трябва да се прилага съобразен и с останалите критерии.