2 февруари 2017 година

Пленумът на Висшия съдебен съвет единодушно прие мерки за изпълнение на ключовите препоръки, посочени в Доклада на Комисията до Европейския парламент и Съвета относно напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка от 25.01.2017 г. След прецизиране на направените предложения за формулиране на мерки в отговор на препоръките, касаещи съдебната власт, същите ще бъдат  публикувани на интернет сайта на ВСС.

В заседанието участва и г-жа Кристина Ненкова, директор на дирекция „Стратегическо развитие и програми” в Министерство на правосъдието, която заяви, че последният мониторингов доклад дава хоризонт за отпадане на механизма за сътрудничество и проверка при изпълнение на конкретно формулираните препоръки, като акцентира върху възможните мерки от компетентността на ВСС по отношение на натовареността, реформата на съдебната карта, прозрачния избор на нов състав на ВСС и избора за председател на Върховния административен съд.

Членовете на ВСС се обединиха около идеята да обсъдят изпълнението на всеки един показател по МСП, като се приемат конкретни  мерки по всяка една препоръка, от компетентността на ВСС и органите на съдебната власт, с посочване на отговорници и срокове за изпълнение.

В началото на дебата се изказа г-жа Незабравка Стоева, член на ВСС и председател на Комисия „Дисциплинарна дейност и взаимодействие с ИВСС” към Прокурорската колегия. Тя припомни, че МСП е въведен на 13.12.2006 г., когато България поема ангажимент за промяна на Конституцията си, като гаранция за провеждане на по-прозрачен и ефикасен съдебен процес. В тази  връзка са и последващите изменения и допълнения на ЗСВ, ГПК, АПК и НПК (особено промените в досъдебната фаза на процеса, които имат за резултат трикратно намаляване на забавянето в тази част на процеса спрямо съдебната фаза). Госпожа Стоева отчете противоречивата констатация в доклада за значителен напредък в общата му част, както и изводите за незначителен напредък в изложението му.

В изложението си г-жа Стоева посочи, че по отношение на ефективността, независимостта, отчетността и прозрачността на съдебната власт, България е постигнала сериозен напредък и е реализирала основните елементи от съдебната реформа, които категорично не отчетени в настоящия доклад, сред тях са:

- Създаване на административните съдилища и постигнатите резултати в областта на административното правосъдие. България е на трето място в ЕС по срочност и приключване на административното производство, съгласно Информационното табло на ЕС в областта на правосъдието за 2016 г.

- Създаване на Инспектората към ВСС, като безспорна стъпка в съдебната реформа за гарантиране на прозрачен и ефективен процес. Като пример бяха цитирани данните от Информационното табло, според които е налице трайна тенденция - страната ни е в челната десетка по приключване на граждански, търговски и административни дела.

- Създаване на механизма за обезщетяване на лица пострадали от бавно правосъдие по реда на Глава Трета „а” от ЗСВ.

- Засилената тълкувателна дейност на ВКС и ВАС приноса им за преодоляване на противоречивата съдебна практика.

- Създаването на специализирания наказателен съд.

- Създаването на Националния институт на правосъдието и доброто му функциониране.

Отчетено бе почти пълно сходство в съдържанието на препоръки от доклада през 2012 г. и настоящия, каквато е промяната в антикорупционните закони. Резултатите от проект „Независимост и отчетност” на Европейската мрежа на съдебните съвети сочат, че България е създала всички конституционни и законови гаранции за независимостта на съдебната власт. Посочено бе, че не може да се очаква пълно изпълнение на всички препоръки без да се отчита тяхната необходимост, ефективност и приложимост към нашата действителност.  За пример бяха дадени положителните констатации за работата с Гражданския съвет на ВСС и неправителствени организации, каквато практика е неприложима в редица европейски страни; не е отчетен и ефектът от случайното разпределение на делата, както и фактът, че в последните години няма подадени жалби в тази връзка.

Коментирайки конкретните препоръки от доклада членовете на ВСС посочиха, че голяма част от мерките са съотносими с вече приети правила или такива в процес на разработка, както и че предстои утвърждаване на конкретни механизми за гарантиране на по-висока отчетност, публичност и прозрачност. Предложени бяха конкретни мерки във връзка с изготвянето на подзаконови нормативни актове от ВСС, подобряване на дисциплинарната практика съобразно принципа „разумен срок”, осигуряване на достъп на ИВСС до Системата за натовареност на съдилищата предвид извършваните проверки; изготвяне на пътна карта за реформа на съдебната карта, подобряване условията на труд в органите на съдебната власт, активното включван на членове на ВСС в работни групи към Министерство на правосъдието по изготвяне на различни нормативни актове; преодоляване на проблема с натовареността, изготвяне на анализ и конкретни мерки въз основа на направените констатации, вкл. чрез предложения за промяна в родовата и местна подсъдност на производства по ГПК и други.

Отчетени бяха установените принципи за публичност и прозрачност при процедурите за избор на главен прокурор на Република България и председателя на ВКС, вкл. излъчването им в реално време в интернет чрез страницата на ВСС и БНТ.