10 юни 2017 г.
Общото събрание на съдиите изслуша кандидата за изборен член на Висшия съдебен съвет Атанаска Младенова Дишева – съдия във Върховен административен съд.
Атанаска Дишева има над 26 години юридически стаж, от които над 25 като съдия. Започва през 1991 г. като младши съдия в Окръжен съд – Варна. През периода 1992-1999 г. е съдия в Районен съд – Варна. От 04.10.1999 г. до 21.02.2005 г. е съдия в Окръжен съд – Варна, а от 21.02.2005 г. до настоящия момент е съдия във Върховен административен съд.
В своите мотиви кандидатът се позовава на професионалния си опит. Тя споделя, че работата ѝ в отделението на Върховния административен съд, разглеждащо дела по жалби против актове на Висшия съдебен съвет, лекторската практика в Националния институт на правосъдието по проект „Повишаване на квалификацията на членовете на ВСС и служителите на администрацията на ВСС“ и участието в работна група за изменение на Закона за съдебната власт ѝ дават познания за произтичащите проблеми от дейността на Съвета. Сред аргументите са възстановяване на доверието в съдебната система и законовите правомощия на ВСС в тази насока.
В концепцията си Атанаска Дишева определя следните приоритети: независимостта на съдебната власт, реформата на съдебната карта, квалификацията, кариерното развитие и атестирането на магистратите.
Според кандидата за определяне на възнаграждението на съдиите следва да се изработи механизъм, определящ допълнително възнаграждение за магистратите, които поради спецификата на съдебния район или конкретна ситуация в определен период разглеждат дела, чийто брой и/или сложност надвишават значително приетата норма на натовареност. Акцентира се върху своевременна реакция в случай на засягане на независимостта на магистратите или съдебната власт.
Посочено е, че реформата на съдебната карта следва да бъде извършена след задълбочен, цялостен и последователен анализ на всички факти и обстоятелства, свързани с особеностите на географския район, броя, вида, спецификата на делата и тенденциите в тази връзка. Според нея е целесъобразно създаване на териториални поделения към съответния районен съд при необходимост. Предлага се разкриване на нови щатове за длъжността “съдия“ да става автоматично при трайно увеличаване на броя разглеждани дела от един съдия, над определен процент от средната норма за натовареност.
Коментира се въвеждането на задължително ежегодно обучение за всеки съдия, което да се има предвид при атестирането. Според кандидата атестирането трябва да се извършва на място от членовете на КАК към Съдийската колегия, с участието на проверявания съдия, както и да се провеждат срещи и разговори за преценка на поведението на магистратите.
Кандидатът предлага Съдийската колегия да предприеме мерки за гарантиране на обективното провеждане на конкурсните процедури в частта на оценяване на кандидатите.
Съдия Дишева счита, че при конкурсите за административни ръководители управленския опит не бива да се абсолютизира, както и че следва да се ограничат възможните мандати на ръководни длъжности до два последователни, независимо дали са в един или няколко органа на съдебната власт.
Тя извежда като основен проблем в дисциплинарната дейност на Съдийската колегия липсата на единен подход и последователна практика, както и липса на предвидимост на решенията. Посочена е необходимостта от промяна или приемане на нов Кодекс за етично поведение на българските магистрати, обсъждане с магистратската общност на етичните правила и обучение по съдийска етика.
Съдия Дишева счита, че при необходимост от законодателна промяна, ВСС следва да сезира органите или лицата с право на законодателна инициатива с мотивирано предложение.
Кандидатът се ангажира с отчетност пред съдиите, както и с осъществяване на обратна връзка с цел постоянен коректив и гаранция за правилността на насоката, в която работи.
Към кандидата Атанаска Дишева са зададени въпроси от Съюза на съдиите в България, Института за пазарна икономика, Център на НПО в Разград, Български институт за правни инициативи и Съюза на одиторите от Сметната палата.
Участници в Общото събрание ѝ поставиха въпроси, свързани с измерване на проблема с натовареността, както и изразяване на становище, следва ли да бъдат заплащане транспортни разходи на магистратите, живеещи и работещи в различни населени места.
