10 юни 2017 г.

Общото събрание на съдиите изслуша кандидата за изборен член на Висшия съдебен съвет Владимир Григоров Вълков – съдия в Софийски  районен съд.

Той има над 21 години юридически стаж. От февруари 1997 г. до април 1998 г. е младши съдия в Софийски градски съд, а от 22.04.1998 г. и в настоящия момент е „съдия“ в Софийския районен съд.

Владимир Вълков мотивира участието си в изборната процедура с убеждение, че може да допринесе за преодоляване на проблеми в съдебната система, за които вече е предлагал и варианти. Според него „модел на управление на системата, основан на етична саморегулация и институционална подкрепа за усъвършенстване на правораздаването, ориентирано към ефективна защита на очакващия правосъдие, ще обезпечи както възстановяване на нормалните колегиални отношения, така и усещането за сигурност в обществото“.

В Концепцията си той заявява, че отговорността за постигане на справедливо правосъдие е споделена между съдията и ангажираните с управлението на ресурсите в системата – административният ръководител и ВСС. Според него има ефективни средства за управление потока от делата, които са в правомощията на управляващите системата, но трайно се неглижират, затова е необходимо Съдийската колегия да инициира дебат. Коментира се нормата за натовареност на магистратите, като се сочи потребност да бъде изградена адекватна система за оценка на качеството на съдебния акт и на тази основа да бъде определено необходимото време. Предлага оценката на времевата тежест да бъде дадена за съществените процесуални действия и да се идентифицират различни подходи за извършването им, като се преценява отражението им върху крайния резултат – приключено производство.

Според него ефективното самоуправление може да се превърне в реален способ за преодоляване на системни проблеми.

Кандидатът намира за изключително деструктивно и противно на идеята за индивидуална независимост противопоставянето между магистрати на териториален, институционален, съсловен и какъвто и да било друг признак. Обосновава се, че „проблемът на отделния магистрат или обособена група от магистрати, независимо от неговото естество, засяга функционирането на системата като цяло“.

Съдия Вълков защитава тезата, че освен решение на повдигнатите спорове, правосъдието е призвано да осигури и културно-възпитателно въздействие и прилага множество примери на успешни практики, реализирани с негово участие.

Той акцентира, че оптимизирането на работния процес, съпътстващ същинската дейност по правораздаване, ще доведе до повишаване ефективността и професионалното удовлетворение. Като член на ВСС възнамерява да работи за утвърждаване престижа на съдийската професия; за публично, прозрачно и предвидимо управление на съдебната система; за ефективно участие на заинтересованите магистрати в процеса на вземане на решение; за адекватно планиране и своевременно ресурсно обезпечаване на съдилищата, гарантиращо адекватно внимание към всяко възложено на магистрата дело; за осигуряване на безопасни условия на труд; за управление на съдилищата, на принципа „председателят е пръв сред равни“ и утвърждаване на съдийското самоуправление; за екипност  при организацията на работата. Предлага се провеждане на ценностно ориентиран дебат по значими за правосъдието въпроси при равнопоставено участие на социално активната част от гражданското общество и обществено ангажиралите се магистрати.

Той предлага въвеждане на задължителна медиация като алтернатива на съдебното производство, в която участието на магистрата при разрешаване на конфликта ще демонстрира ангажимента на държавата да обезпечи преодоляването му. Усещането за дефицит на справедливост според него може да бъде компенсирано чрез въвеждане на възстановително правосъдие.

Сочи се необходимост от обезпечаване на реални гаранции срещу безпринципно въздействие върху магистратите и се обръща внимание на въздействието на стреса и организацията на професионалната дейност върху здравето на магистрата, като предлага да се осигури ресурс за превенция и профилактика.

Той извежда като приоритет проактивното отношение на съответната колегия при ВСС за установяване на проблемите при всеки орган на съдебната власт. Предлага членове на колегиите да присъстват на общите събрания на органите на съдебната власт, да изготвят доклад за споделените проблеми и ако те са от компетентността на административните ръководители да се изисква план за действие, с контрол за изпълнението му.

Съдия Вълков счита, че институционалната независимост ангажира ВСС да изисква от изпълнителната и законодателната власт безпрекословно зачитане авторитета на съдебната власт, както и ресурсно обезпечаване на всяка законодателна инициатива, обуславяща допълнителен ангажимент.

Приоритет за него е работата по централизираната деловодна система и предлага въвеждане на формуляри на рутинни актове по движение на делата с унифицирано съдържание, извличащи индивидуализиращи данни за страните по конкретното дело. Той намира за удачно създаване на възможност за облекчен достъп до търговския регистър за извличане на значими за делото данни и съответно алармиране при тяхната промяна. Дава множество препоръки за организацията на работния процес, към изработването на нова съдебна карта, на кадровия подбор и професионалното развитие на магистратите, атестирането и конкурсните процедури, както и за дисциплинарната отговорност.

Владимир Вълков е категоричен, че изборът за член на ВСС освен право е и отговорност, и като част от този колективен орган той възнамерява да търси отговори и принципно обосновани решения.

Въпроси към него са поставени от Съюза на съдиите в България, от Института за пазарна икономика, от Център на НПО в Разград, от Български институт за правни инициативи и от Съюз на одиторите от Сметната палата.

Участници в Общото събрание поставиха на съдия Вълков въпроси: какво би променил в начина на измерване на натовареността и как тя се обвързва с реформата на съдебната карта, какво в дейността на настоящия ВСС отчита като положително и какво не, и относно транспортните разходи на съдии, живеещи отдалечено от местоработата си.