Пресцентър
Новини
Интранет (Служебни страници)
Форма за контакт с ВСС
Анкети
Ръководства, наръчник и помагало по проект на ВСС
Магистратски форум за права на човека
Електронно съобщаване и призоваване
Съдебна мрежа по наказателни дела
Съдебна мрежа по граждански и търговски дела
Норвежки финансов механизъм 2014-2021
Добро управление
Норвежки финансов механизъм
Прочети повече тук »
Прокурорската колегия на ВСС създаде постоянна комисия „Съдебна карта и натовареност на прокурори и следователи“

15 ноември 2017 година

Прокурорската колегия на ВСС създаде постоянна комисия „Съдебна карта и натовареност на прокурори и следователи“ в състав: Пламен Найденов, Огнян Дамянов и Пламена Цветанова.

Предложението за създаване на постоянната комисия е на Пламен Найденов, който постави на обсъждане необходимостта от преразглеждане на Правилата за измерване на натовареността на прокуратурите и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател, одобрени от ВСС с решение по т. 39.2, Протокол № 60/11.12.2014 г. и оптимизиране на съдебната карта на районните прокуратури.

В предложението на Найденов е посочено, че с цел обективност и изчерпателност при упражняване на правомощията на Пленума на ВСС, както и на Прокурорската колегия в изпълнение на „Правилата за измерване на натовареността на прокурорите, както и на индивидуалната натовареност на всеки прокурор и следовател“ е необходимо преразглеждане на някои от постановките залегнали в тях. Като аргумент е отчетено три годишното им прилагане, при което са установени някои непълноти и несъвършенства.

Посочено е, че по различни обективни причини в определени съдебни райони се наблюдава преобладаващ брой на актове, които не се отчитат времево като натовареност на прокурорите, но имат съществено значение за разпределяне на работното им време – неотчитане на времето за изготвяне на постановление за спиране на наказателно производство, изготвяне на отговор на искова молба и др. Не се отчита като натовареност и присъствието на прокурора при извършване на определени действия по разследване извършвани от разследващи органи, което съществено намалява натовареността за специализираните прокуратури. В предложението си Пламен Найденов се позовава на примери от практиката, при които са констатирани многобройни случаи, в които прокурори от тези прокуратури осъществяват непосредствено ръководство и надзор над извършваните следствени действия на място, координират действията на разследващите органи, осъществяват взаимодействие с органите на МВР. Подобни примери са налице за всяка една прокуратура, в случаите когато прокурорите присъстват на местопроизшествията и участват в следствени действия.

Предлага се преразглеждане на времевите показатели при изготвяне на конкретни прокурорски актове.

Посочено е, че в практиката са констатирани случаи на отделно произнасяне, при една и съща установена фактическа и правна обстановка с цел генериране на натовареност – пример – прекратяване на наказателно производство и отделно произнасяне по изпращане по компетентност на отделни материали от производството, образуване на досъдебно производство и отделно произнасяне по даване на първоначални указания към разследващия орган, както и отделно възлагане на издирването на неизвестния извършител на органите на съдебната власт.

Обърнато е внимание, че при администрирането от страна на административните ръководители се наблюдава изготвяне на многобройни заповеди и разпореждания, които на практика мултиплицират издадена заповед на главния прокурор. В друга насока са издаване на заповеди за всеки конкретен случай, при положение че дейността на конкретни прокурори може да се регламентира с една заповед.

Обективното и достоверно измерване на натовареността на всеки един прокурор и следовател, както и натовареността на органа, в който работят е особено важна при вземане на решения относно броя на съдебните райони, тяхната промяна, определяне броя на прокурорите и съдебните служители при реализиране на принципно приетия унифициран модел за преструктуриране на Прокуратурата на Република България.

 

Календар
Проектът е осъществен с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд