20 март 2018 година

Дейността на новия състав на Висшия съдебен съвет, резултати и предприетите действия в изпълнение на препоръките от доклада по Механизма за сътрудничество и оценка от януари 2017 г. бяха теми на срещата с представители на Експертната мисия на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и оценка.

Висшият съдебен съвет бе представен от представляващия Боян Магдалинчев и членовете на съвета Цветинка Пашкунова, Даниела Машева, Даниела Марчева и Гергана Мутафова. Екипът на Европейската комисия бе в състав: Жулиен Мусние – началник на отдел Генерален секретариат, Туе Фосдал – Генерален секретариат, Инго Войщенфелд – Генерална дирекция „Правосъдие“, Мирослав Минев – Генерална дирекция „Миграция и вътрешни работи“ и Тео Страйкър – Служба за подкрепа на структурните реформи.

Представляващият Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев акцентира върху изпълнението на основните препоръки от м. януари 2017 г. по отношение „Независимостта на съдебната власт“ чрез проведените в условия на пълна прозрачност, публичност и откритост процедури за избор на членове на ВСС и председател на Върховния административен съд, съобразно новите разпоредби на ЗСВ. Посочено бе, че и при двете процедури за избор на председател на ВАС, проведени от предходния и настоящия състав на ВСС, са получени идентични резултати при гласуването на кандидатурите. Обърнато бе внимание, че изборът е извършен въз основа на професионалните и нравствени качества на участниците в процедурата, възприет е като безспорен, както и че настоящият председател Георги Чолаков е кандидатът подкрепен от Общото събрание на съдите при ВАС, с което на практика е приложен принципа на съдийското самоуправление.

Отчетено бе, че процедурата по изслушване и гласуване е излъчвана пряко чрез интернет сайта на ВСС, а желаещите журналисти са имали възможност да следят на живо процедурата, както е било и при провеждането на общите събрания и избора на членовете на ВСС от професионалната и парламентарната квота. Уточнено бе, че за първи път магистратите избираха членовете от професионалната квота на ВСС пряко на принципа „един магистрат – един глас“, а избора на членове от парламентарната квота е предхождано от изслушване, като условие за избор е подкрепата на две трети от всички народни представители.

Коментиран бе новият Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, който предвижда функционални задължения на ВСС в т.ч. по отношение на съдебните служители. В тази връзка са предприети действия за формиране на работна група за изготвяне на Наредба, която ще бъде приета от Пленума на ВСС и ще регламентира организацията, редът за извършване на проверка на декларациите, както и за установяване на конфликт на интереси за съдебните служители.

Посочено бе, че за първи път след промените в ЗСВ през 2017 г. всички магистрати, вкл. председателите на ВКС, ВАС и главния прокурор, подадоха декларации за имущество и интереси, както и за промяна в декларираните обстоятелства в частта за интересите, пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. От същата дата – 01.01.2017 г. е отпаднало задължението на лицата да подават декларации и уведомления за имущество по реда на Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни и други длъжности, както и декларациите по чл. 12, т. 1 – т. 4 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси.

Боян Магдалинчев посочи, че през м. март 2018 г. ВСС е провел процедура за избор на председател на СГС, която е излъчвана он-лайн, но не е избран кандидат. Коментирани бяха предизвикателствата пред специализираните наказателни органи в контекста на разширената им подсъдност,  очакванията за ускоряване на правосъдието, кадровото им укрепване и решаване на битовите проблеми с недостиг на кабинети и съдебни зали. Посочено бе, че с решение на Пленума на ВСС е определена работна група, като след срещи с представители на изпълнителната власт е предоставена сграда за специализираните органи, обещани са целеви средства за ремонта ѝ.

Представителите на ЕК зададоха въпроси свързани с процедурата за избор на председател на Софийски градски съд, натовареността на магистратите в специализираните наказателни органи и софийските съдилища. Обяснено бе, че кадровите решения на двете колегии търсят трайно решение на проблема с неравномерното натоварване, като сред резервите са извършване на законодателни промени, увеличаване на щатната численост, преразглеждане границите на съдебните райони и реформа на съдебната карта.

Председателят на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия Даниела Машева посочи, че във връзка с разширената компетентност на специализираната прокуратура, след обстоен анализ и очертани тенденции са предприети действия за кадрово укрепване на органите чрез трансформация на щатни бройки и обявяване на конкурси за прокурори и следователи в Специализираната прокуратура.

Председателят на Комисията по правни и институционални въпроси към Пленума на ВСС Цветинка Пашкунова заяви, че ВСС работи по два проекта за „Създаване на модел за оптимизиране на съдебната карта на съдилищата и прокуратурите и изработване на Единна информационна система за съдилищата“, както и за „Въвеждане на система за наблюдение и регулиране на натовареността на магистратите и съдебната администрация, създаване на стандарт за условията на труд в органите на съдебната власт и повишаване на ефективността на работата им“. Тя посочи, че през 2017 г. ВСС е приел Наредба № 1 за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт и Наредба № 2 за показателите, методиката и реда за атестиране на съдия, председател и заместник-председател на съд, като при провеждането на конкурсни процедури изборът се основава на професионалните и нравствените качества на магистратите. Отчетено бе, че през 2017 г. са обявени 37 изборни процедури, а от началото на 2018 г.  те са четири. Посочено бе подобряване на взаимодействието с ИВСС във връзка с дисциплинарната дейност, а сред основните причини за образуване на дисциплинарни производства срещу съдии бе посочено неспазването на процесуалните срокове, които обективно са обвързани с прекомерната натовареност на съдиите. С цел трайното преодоляване на този проблем Даниела Марчева – председател на Комисия „Съдебна карта, натовареност и съдебна статистика“ към Съдийската колегия, отчете, че е приета концепция за изготвяне на централизирана електронна система за разпределение на заповедните производства сред всички районни съдилища, което ще доведе до равномерното им натоварване с този вид дела. Тя посочи, че заповедните производства представляват около 50 % от първоинстанционните дела на районните съдилища. Според Марчева евентуална законодателна промяна в подсъдността по застрахователните дела също ще доведе до намаляване на натовареността, защото този тип дела са около 50% от делата в софийските съдилища. Тя сподели, че подобно предложение се подготвя и то ще бъде предоставено на Министерство на правосъдието. Посочено бе, че в момента се изготвя обобщен анализ на становищата на съдиите по отношение на системата за измерване на натовареността, като се отчита проблем при обективното измерване на фактора време и необходимост от прецизиране на критериите при определяне на номенклатура от дела с индекси за сложност.

Коментирани бяха правомощията на ВСС като орган защитаващ независимостта на съдебната власт и отделния магистрат, и възможностите за въздействие върху независимостта им чрез институтите на командироването и временното отстраняване от длъжност на магистратите по реда на чл. 230 от ЗСВ. Посочено бе, че предстои приемане на становище от Пленума на ВСС във връзка с искането на ВКС за обявяване на противоконституционност на тази разпоредба.