Законът за съдебната власт регламентира, че при осъществяване на своите правомощия органите на съдебната власт се подпомагат от съдебна администрация, като статутът и изискванията към съдебните служители са регламентирани в чл. 340а от ЗСВ. Предвид професионалните задължения и изисквания за заемане на длъжност в съдебната администрация, законодателят е въвел завишени изисквания и ограничения към възможността за допълнителна трудова дейност, част от които са аналогични с изискванията за заемане на магистратска длъжност (чл. 340а, ал. 2, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6). Също като магистратите съдебните служители носят отговорност по реда на ЗПКОНПИ, ежегодно подават декларация за имущество и интереси и са длъжни да спазват високи стандарти за морално-етично поведение, съобразно Етичния кодекс на съдебните служители.

Съдебната администрация наравно с магистратите е длъжна да отстоява върховенството на закона и авторитета на съдебната власт, като не допуска уронване на престижа ѝ.

В настоящия момент, когато обществото е силно разколебано в доверието си към съдебната власт, когато отделни магистрати и съдебната система са подложени на непрекъснат и системен натиск, когато се създават внушения и манипулативно се интерпретират факти, свързани с правораздаването, правоприлагането и независимостта на съдебната власт, подкрепата от държавата е не само очаквана, но и задължителна.

Същевременно провежданата съдебна реформа цели и осигуряване на високоефективна, качествено работеща, отговаряща на европейските стандарти съдебна администрация.

Разбирането на законодателя за нейната роля и значение е вложено в нормите, уреждащи нейните функции, статут и правомощия в устройствения закон на съдебната власт (чл. 348-чл. 354). Израз на грижата, съдебният служител да отговаря на високите законови изисквания, са и разпоредбите на чл. 352 за ежегодно изплащане на сума за облекло в размер до две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера, и чл. 345, ал. 5 за изплащане на допълнително възнаграждение на служителите в специализираните органи на съдебната власт. Тези норми са в синхрон със стандартите, въведени в страните от ЕС, за достойни и адекватни доходи на съдебната администрация, като основна антикорупционна мярка.

 Предлаганите промени в Проекта на ЗДБРБ за 2019 г., включително в § 15 от преходните и заключителни разпоредби, за изплащане на съдебните служители на средства за облекло до 450 лв., грубо незачитат и погазват  основната конституционна норма за независимостта на съдебната власт. Те нарушават чл. 117, ал. 3 от КРБ, гарантиращ самостоятелен бюджет на съдебната власт, отнемат значимостта на съдебния служител, пренебрегват законово определения му статут като му придават несвойствено съдържание, аналогично на държавния служител.

 За пореден път с проекта на Закона за държавния бюджет за 2019 г. се демонстрира отношението на изпълнителната власт към равнопоставената ѝ съдебна власт, която по Конституция е независима и има самостоятелен бюджет.

 Ежегодно повтарящият се дебат за недофинансирането на съдебната власт, както и формирането на обществено мнение за нереално високи и несъответстващи на полагания труд доходи на магистратите и съдебните служители отново създават усещане, че съдебната власт не разполага с независимост при вземане на решение за разпореждане със самостоятелния си бюджет, а е поставена в зависимост от дискреционните решения на изпълнителната власт.  Нарушаването на правните норми поражда правна несигурност и руши баланса на държавната власт.          Висшият съдебен съвет  неизменно спазва фискалната дисциплина и полага усилия да отстоява стандартите за независимост на съдебната власт, гарантирани с Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт.

Оставаме с надежда и вяра, че институциите в държавата и Народното събрание, ще гарантират конституционно установената независимост на съдебната власт, а решенията ще бъдат взети с аргументите на ВСС, експертите и установените в ЗСВ норми.

25 октомври 2018 година