28 ноември 2025 година

Практиката по наказателни дела свързана с имотните измами и необходимостта от нови законодателни решения обсъди Съветът за партньорство към Висшия съдебен съвет. В заседанието участваха г-жа Вероника Имова –  член на Съдийската колегия на ВСС и съпредседател на Съвета за партньорство, г-жа Даниела Ангелова – прокурор във Върховна касационна прокуратура, съпредседател на Съвета за партньорство и заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България (АПБ), г-н Стефан Петров и г-н Евгени Иванов – членове на Прокурорската колегия на ВСС, както и представителите на професионалните организации – г-жа Преслава Петкова – следовател в Националната следствена служба и председател на Камарата на следователите в България (КСБ), г-н Стоян Иванов – следовател в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура – Бургас и представител на КСБ, и г- н Младен Семов – съдия в Административен съд – София-град, и представител на Асоциацията на българските административни съдии (АБАС). По покана на Съвета за партньорство в заседанието участваха г-жа Елена Андреева – прокурор в Софийска районна прокуратура (СРП), и член на АПБ, и г-н Пламен Иванов – прокурор в Районна прокуратура – Варна, и член на Управителния съвет на АПБ.

При откриването на заседанието съпредседателят на Съвета за партньорство прокурор Ангелова обясни, че поставената на обсъждане тема е избрана, заради нейната актуалност, висока степен на публичност и обществена значимост. Тя сподели, че участва като представител на Прокуратурата на Република България в работната група към Министерството на правосъдието за създаване на ЗИД на НК, който да регулира обществените отношения, свързани с имотните измами, и уточни, че друга работна група работи по проект на ЗИД на ГПК. Според нея противодействието на имотните измами изисква комплексен подход за промени както в наказателноправните, гражданскоправните и специалните закони, свързани с нотариусите и регулирането на собствеността, така и промени в НК, с цел осигуряване адекватна наказателно правна защита на пострадалите лица, за да се изпълнят изискванията на чл. 13 от ЕКЗПЧ и те да бъдат в синхрон с националното законодателство.

В началото на дискусията прокурор Иванов от Районна прокуратура – Варна представи практиката на районните прокуратури, в които постъпват жалбите на пострадалите от имотни измами. Той посочи, че от началото на годината в Районна прокуратура – Варна са образувани 27 преписки, свързани с обстоятелствени проверки за снабдяване с констативни нотариални актове, като към настоящия момент се водят 13 досъдебни производства. Според него защитата на собствениците на имоти следва да бъде комплексна и да включва превенция, институционална подкрепа и законодателни промени в наказателноправната уредба. Посочено бе, че собствениците следва да извършват редовна проверка на имотите в имотния регистър, своевременно да уведомяват органите на изпълнителната и съдебната власт за започнати обстоятелствени проверки, а взаимодействие между нотариусите и органите на съдебната власт и изпълнителната власт трябва да се подобри. Прокурор Иванов разясни защо в преобладаващите случаи разпоредбите на чл. 209 и чл. 212 от НК не могат да бъдат приложени за случаите на документна имотна измама. Той обърна внимание, че при осъществяване на разпоредителни сделки с недвижими имоти, при които се използват неистински документи и документи с невярно съдържание или преправени, като пострадали се приемат купувачите по сделките. В тази връзка той обоснова необходимостта от наказателноправна защита на собствениците на имоти и техните права и даде примери от практиката с представяне на фалшиви завещания и неистински предварителни договори за покупко-продажба на имоти. Според него в специалните закони следва да бъдат въведени изисквания за по-задълбочени проверки при обстоятелствените производства, да се въведат публични регистри на вече започнали обстоятелствени проверки, както и задължение за проверка на място при извършване на тези производства, с оглед установяване на фактическо владение на имота.

Прокурор Андреева от СРП запозна Съвета за партньорство със становището на АПБ и конкретните предложения за законодателни промени в Наказателния кодекс, изготвени от Научно-експертния съвет към Асоциацията. Тя сподели, че експертният съвет подкрепя засилването на наказателноправната защита срещу измамите и промяната на материалноправната рамка, като постави акцент върху необходимостта от системен подход към имотните измами, засилване на превенцията, по-силна и прецизна защита за уязвимите лица, усъвършенстване на нормите, свързани с документните престъпления и други. Изложени бяха съображения, че редакция от 30.10.2025 г. на ЗИД на НК няма да постигне целите за действително справяне с имотните измами, тъй като предвижда високи санкции и включване на квалифицирани състави, част от които са абсолютно неприложими. Посочено бе също, че някои от предложените промени са само косвено свързани с реалните механизми на имотните измами. Обоснована бе необходимостта от допълнително обсъждане и доразвиване на ЗИД на НК така че да може да отговори на реалните житейски ситуации и на нуждите на прокурорската и съдебната практика. Прокурор Андреева заяви, че от АПБ са готови да предложат изготвен от тях ЗИД на НК, който е съобразен с констатираните проблеми - несъставомерност на типични схеми за имотни измами, късното узнаване на измамата от пострадалите, участието на организирана престъпност, уязвимост жертвите, които най-често са с ниска житейска опитност, самотни, малограмотни, в състояние на зависимости, изповядване на сделките под реалната цена, използване на подставени лица, включително под минимума на Закона за ограничаване разплащанията в брой и и т.н.

Към изразените становища се солидаризира и следовател Стоянов от Следствения отдел към Окръжна прокуратура - Бургас, който обърна внимание на преплитането на гражданскоправния и наказателноправния аспект на тези престъпления. Той сподели лично мнение и примери от практиката, свързани с разпоредителни сделки, като посочи, че има случаи, когато законосъобразни действия водят до общественоопасни последици. Според него въвеждането на прекалено много състави в НК, вкл. квалифициращи, за решаването на имотните измами би довело до проблеми в доказването и ниска успеваемост.

Следовател Петкова – председател на КСБ, сподели за съвместната инициатива с АПБ, при която са обобщени становища на прокурори и следователи от страната по темата, като заяви, че са готови да дават конкретни предложения за законодателни мерки и текстове и даде за пример престъпленията по чл. 210 от НК  – включването на изпълнително деяние по решение или  в изпълнение на организирана престъпна група, и по чл. 321а от НК.

Съдия Семов от АС - София-град заяви, че АБАС ще подкрепи апела на представителите на прокуратурата и на следствието да им бъде даден годен инструментариум за разследване на имотните измами в отговор на реалните практически проблеми.

Съпредседателят на Съвета за партньорство от страна на ВСС г-жа Вероника Имова сподели, че проблемът за защитата на пострадалите от имотни измами датира от дълги години в законодателството и в съдебната практика, въпреки че през 2010 г. е осъществена промяна в чл. 212, ал. 1 от НК, като е възстановена и възможността документната имотна измама да покрива и защитата, засягаща чуждо недвижимо имущество. Тя уточни, че през годините е ограничено правоприложението на този текст по отношение защитата правото на собственост върху недвижими имоти на гражданите, защото механизмът на извършване на деянието при документните имотни измами не винаги се прилага директно спрямо собственика на недвижимото имущество - предмет на престъплението. Това е така, защото престъплението по чл. 212, ал. 1 от НК, се извършва чрез използване на документ с невярно съдържание, на неистински или преправен документ за получаване от дееца, без правно основание, на чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои. В резултат на действието се мотивира лицето, упражняващо фактическата власт върху имуществото, да се разпореди с него в полза на дееца. В много от случаите в практиката механизмът на извършване на това деяние не предполага пряко въздействие върху волята на собственика на недвижимия имот, който на практика е пострадалият от престъплението и в много от случаите узнава за извършването му в един по-късен момент. Обърнато бе внимание, че именно трудностите в практиката относно прилагането на чл. 212 от НК по отношение на документните имотни измами са наложили прилагането на основните или квалифицирани състави на обикновената измама в съвкупност с някои от документните престъпления. За разлика от престъпленията против собствеността, каквато е измамата, при документните престъпления се защитават обществените отношения, свързани с правилното документиране в гражданския оборот и не се визират конкретно пострадали лица, макар правните последици от тези престъпления да се отразяват пряко върху правния статус на физически или юридически лица. Ето защо пострадалият от документна имотна измама, който се явява собственик на предмета на престъплението, не винаги може да получи пълна правна защита за обезвреда в наказателния процес, при сегашната правна уредба. Известна е постоянната съдебна практика, че на обезвреда подлежат само вредите, представляващи съставомерни последици от престъплението, а не всички претърпяни вреди от деянието, което е и деликт. Държавата е длъжна да защитава правата на гражданите и те да получат адекватна правна защита, както гласи разпоредбата на чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека. Госпожа Имова подкрепи изразените мнения и становища от участниците в дискусията, като обобщи, че те показват изключително задълбочени познания по темата. Тя посочи необходимоста от мултидисциплинарен екип, който да работи по законодателните промени и подчерта, че при всички случаи наказателното право трябва да защити в наказателния процес правата на пострадалия собственик, така че той да може да си върне имота още в наказателния процес, което би било трудно, ако се прилагат само съставите на документни престъпления.