25 февруари 2022 година

Гражданският съвет към ВСС се противопоставя на приемането на проекта на Закона изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, в частта за специализираното правосъдие. Това становище бе прието на форума „Специализираното наказателно правосъдие в България 2022 г. – обществен дебат за реформа“, проведен съвместно със Съвета за партньорство към ВСС, с участие на представители на специализираните съдилища и прокуратури. Сред гостите бяха Георги Ушев – председател на Апелативния специализиран наказателен съд, Веселина Вълева - замeстник-председател на АСНС, Красимира Костова - съдия в АСНС, Галя Георгиева – съдия в АСНС и член на ВСС в периода 2012 – 2017 г., Мариета Райкова - председател на Специализирания наказателен съд, Пламен Панайотов – заместник-председател на СНС, Пенка Велинова - заместник-председател на СНС, Ивайло Ангелов – административен ръководител на Апелативна специализирана прокуратура, Валентина Маджарова – административен ръководител на Специализираната прокуратура, и други.

След продължила 4 часа дискусия Гражданският съвет към ВСС реши да предложи на компетентните да сезират Конституционния съд субекти, да отправят запитване, относно правомощията на обикновено народно събрание да закрива органи на съдебната власт, като за този период се стопира разглеждането на Законопроекта по отношение на специализираните съдилища и прокуратури. В решението на ГС се посочва също, че представените от Министерството на правосъдието Мотиви и оценката за въздействие на Законопроекта, не почиват на задълбочено и безпристрастно изследване на специализираното правосъдие, и не отразяват реално неговото състояние и дейност. ГС ще продължи и разшири общественото обсъждане, като събере всички становища, включително представените след определения от Министерството на правосъдието срок – 11.02.2022 г., както и изразените на днешния форум. Гражданският съвет отправи препоръка към органите на специализираното правосъдие за целенасочена медийна политика за представяне на резултатите и спецификата на тяхната дейност и разясняване на евентуалните последици от тяхното закриване.

„Именно в Гражданския съвет се оказа възможно да се проведе тази дискусия. Тя беше ползотворна, защото се чуха различни мнения от организациите в Гражданския съвет и Съвета за партньорство към ВСС, и от пряко ангажираните със специализираното правосъдие“, подчерта значението на форума Евгени Иванов – съпредседател на ГС от страна на ВСС. Той акцентира на усилията на ВСС за изготвяне на обективен анализ на дейността на тези органи, както и на организираното от Прокурорската колегия публично представяне на резултатите на Специализираната прокуратура, на следствения отдел към нея и на Апелативната специализирана прокуратура и за периода 2012 – 2020 г.

Мария Карагьозова – съпредседател на Гражданския съвет към ВСС, посочи, че темата на форума е предложена от Българската съдийска асоциация, за да се поставят въпросите за политическото решение за закриване на специализираните структури, противоречащи на Конституцията, за независимостта на магистратите, принципа за несменяемост на съдебните състави и други.

Даниела Ангелова – заместник-административен ръководител на Апелативната специализирана прокуратура и заместник-председател на Асоциацията на прокурорите в България, обърна внимание, че магистратите подкрепят реформа на съдебната система, но „не на парче и основана на неясно откъде извадени мотиви“.

В хода на обсъждането стана ясно, че данни в Мотивите и оценката за въздействие на Законопроекта не съответстват на реалните резултати на органите на специализираното правосъдие и манипулативно са изнесени констатации на Европейските институции за тяхната работа. Посочено бе, че не са известни авторите на проекта на ЗИД на ЗСВ, че на сайта за публично обсъждане на Министерството на правосъдието избирателно са публикувани представените становища, и е приложен различен подход на съгласувателна процедура спрямо други законопроекти, засягащи съдебната власт. Подчертано бе, че идеята на Законопроекта се противопоставя на европейската тенденция за специализация в правосъдието, както и не отчита ефекта по отношение на издадените специални разузнавателни средства. Изразено бе опасение, че ще се върнат нормативният режим и нивото за противодействие на организираната престъпност отпреди създаването на органите на специализираното правосъдие през 2012 г., които мониторингът на Европейската комисия определи като неефективни.