24 април 2024 година

Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, която, на основание § 23, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на КРБ (обн. в ДВ бр. 106/22.12.2023 г.), изпълнява функциите на Висш прокурорски съвет (ВПС), прие становище по публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за съдебната власт. В него е посочено, че въпреки твърденията за изцяло нова структура, в предложения проект главите и разделите следват логиката на сега действащия закон, както структурно, така и като текстове на заглавията. Затвърждават се създадените с промените в Конституцията неясноти и притеснения, свързани с правните последици вследствие на фактическите затруднения, свързани с разделянето на Висшия съдебен съвет. Прокурорската колегия потвърди изразеното становище на 10.04.2024 г. за противоконституционност на разпоредбите на § 14 и § 15 от ЗИД КРБ, в което са изложени аргументи срещу разделянето на ВСС на два самостоятелни органа, тяхната численост и състав.

Специално внимание е обърнато на текстовете, с които в Прокурорската колегия се дава превес на членовете избрани от Народното събрание, с което се поставя в положение на зависимост част от съдебната власт и се възпрепятства възможността ѝ да изпълнява правомощията си в пълен обем. Аргументирано е, че стремежът за ограничаване на правомощията на главния прокурор чрез намаляване на професионалната квота във ВПС, е предпоставка за блокиране работата на кадровия орган, тъй като действащите прокурори са само трима – единият, от които главният прокурор, а следователят – един.

Според Прокурорската колегия приетата структура на ВПС създава реална опасност за зависимост на прокуратурата от законодателната и изпълнителната власт, с което се нарушава принципът за разделение на властите. Обърнато е внимание, че съставът на ВПС предопределя представители на политическата власт – законодателна и изпълнителна, да имат решаваща роля при вземане на основни кадрови въпроси за управлението на прокуратурата и се възпрепятстват прокуратурата и следствието да упражняват в пълен обем своите правомощия.

Изразени са резерви към разширяване обхвата на субектите, които имат право да номинират членове на ВСС и ВПС, като в тази връзка e подкрепeно становището на Съюза на юристите в България. Изложени са аргументи срещу предвидената процедура за номинации на членове на ВСС и ВПС и създаването на нарочна номинационна комисия към Народното събрание. Изразени са притеснения и забележки във връзка с нормите, уреждащи избора на членове на ВСС и ВПС от съдиите, прокурорите и следователите. В становището са посочени възражения във връзка със съвместяването на правораздавателната дейност с тази на член на ВСС или ВПС, както и възможните хипотези за възникване на конфликт на интереси при осъществяване на двете дейности. Отчетен е неизясненият статут на Общото събрание на ВСС и ВПС, и са направени конкретни предложения по процедурите за атестиране на прокурорите и следователите, провеждането на конкурсни процедури, както и измененията по отношение на дисциплинарно наказващите органи и дисциплинарната практика. Внимание е отделено на въведените дискриминационни норми по отношение на прокурорите и следователите при прилагане института на командироването, избора на главен съдебен инспектор, както и на необходимостта от допълнителни финансови средства за обезпечаване на дейността на новосъздаденото юридическо лице – ВПС, вкл. чрез разкриване на нови самостоятелни структурни единици в администрацията и разкриване на длъжности, които да обезпечат, законово предвидените дейности.

В Становището е посочено още, че проектът на нов ЗСВ цели постигане изпразване от съдържание на нормата на чл. 117, ал. 2, изр. второ, съгласно която „Прокуратурата и следствените органи са в системата на съдебната власт“, като прокарва ясна линия на разграничаване между съдиите от една страна и прокурорите и следователите от друга. Направен е опит да се омаловажи ролята на прокуратурата чрез наложеното неравно третиране на съдиите и прокурорите и следователите, включително и чрез преструктуриране на прокуратурата по начин, който не съответства на структурата на съдилищата, установени в Конституцията. Закриването на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура и създаване на една Върховна прокуратура представлява значително преструктуриране на прокуратурата, неотговарящо по вид на върховните структури на съда. Създават се предпоставки за ограничаване правозащитната функция на прокуратурата само до единия от способите – наказателния. Законодателят се намесва във вътрешно-организационната структура на Върховната прокуратура като указва какви направления следва да се създадат в двата отдела на Върховната прокуратура без да се отчита спецификата на нейната дейност. В новия проект на ЗСВ е налице процес на извеждане на прокуратурата встрани от съдебната система и се прави опит да се политизира до абсолютния максимум съдебната власт. Неприемливият начин на сформиране на състава на ВПС ще има за резултат изборът на главен прокурор да се извършва от народното събрание посредством ВПС, предвид необходимият кворум от точно 7 членове на ВПС, 6 от които се избират от НС.

Становището ще бъде изпратено на Министъра на правосъдието.