Във връзка с публикуваното на 12 ноември 2026 г. съобщение на Министерството на правосъдието по повод изказването на председателя на Комисия „Бюджет и финанси“ г-н Стефан Петров на заседанието на Пленума на Висшия съдебен съвет, Съветът счита за необходимо да внесе яснота относно фактите и правните съображения, изложени при обсъждането на проектобюджета на съдебната власт.

Като председател на ресорната комисия г-н Стефан Петров е изпълнил прякото си задължение да докладва пред Пленума постъпилата по бюджетната процедура официална кореспонденция. На фона на указанията на Министерството на финансите за десетпроцентно намаляване на разходите за персонал и оптимизиране на щатната численост в съдебната власт, във Висшия съдебен съвет постъпи и писмо от министъра на правосъдието за броя на действащите магистрати, които не са придобили статут на несменяемост, без в него да е посочена целта или процедурата, налагаща събирането на тези данни.

Съгласно чл. 129, ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 165 от Закона за съдебната власт статутът на несменяемост се придобива след навършване на петгодишен стаж и проведено атестиране, като неговото правно действие се проявява единствено по отношение на стабилитета на правоотношението и основанията за освобождаване на магистрата от длъжност. Извън хипотезите на прекратяване на правоотношението, законът не установява разлика в правния статут на магистратите със и без несменяемост - и в двата случая съдиите, прокурорите и следователите осъществяват правораздавателна дейност в еднакъв обем на компетентност, при пълна функционална независимост по чл. 117, ал. 2 от Конституцията и при еднакви правила за формиране на възнаграждението за съответната длъжност.

Поради това Висшият съдебен съвет не намира правна или функционална връзка между броя на магистратите, които все още не са придобили статут на несменяемост, и текстовете на публикувания за обществено обсъждане ЗИД на ЗСВ, който урежда материята на възнагражденията, нито с приоритетите, заложени в управленската програма в сектор „Правосъдие“. Същевременно, при липсата на посочен мотив в писмото на министъра на правосъдието и при наличието на паралелни бюджетни искания на Министерството на финансите за съкращаване на разходите за персонал и щатната численост, единствената нормативна основа, към която се отнася статутът на несменяемост, остава плоскостта на прекратяването на правоотношенията.

В случай че Министерството на правосъдието влага друга нормативна или аналитична връзка между броя на магистратите без статут на несменяемост и публикувания ЗИД на ЗСВ или управленската програма, нейното изясняване е необходимо както за прозрачността на институционалния процес, така и за професионалното спокойствие на магистратите, встъпили в длъжност през последните пет години.

Висшият съдебен съвет приема с удовлетворение изричното уточнение на Министерството на правосъдието, че не се обсъждат мерки, насочени към съкращаване на магистрати - възможност, каквато Конституцията на Република България не допуска независимо от наличието или липсата на придобита несменяемост, като правомощията по назначаване и освобождаване от длъжност принадлежат изключително на Съдийската и Прокурорската колегия на съвета.

Висшият съдебен съвет потвърждава своята последователна позиция за водене на конструктивен, професионален и открит диалог с изпълнителната власт на предстоящата среща на 16 ноември 2026 г. с цел намиране на устойчиви и законосъобразни решения за бюджета на съдебната власт при пълно зачитане на конституционните правомощия на институциите.

13 ноември 2026 година