Пленумът на Висшия съдебен съвет изпрати на министъра на правосъдието и на министъра на финансите предложения за цялостна промяна в начина, по който се определят държавните такси, събирани от съдилищата. Предложенията се основават на доклад, изготвен от г-жа Даниела Марчева - член на Висшия съдебен съвет, и внесен след широко обсъждане със съдилищата в страната. В доклада се предлагат проекти за изменение на Закона за държавните такси, на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и на Тарифа № 1 към Закона за държавните такси в частта на таксите по наказателни дела, които почиват на три основни принципа – предвидимост, съразмерност и гарантиран достъп до съд.

Повечето от действащите размери по граждански дела не са променяни от 2008 г., а таксите по наказателни дела от частен характер – от 1997 г. За сравнение, от 2008 г. до 2026 г. натрупаната инфлация е около 90 на сто, а минималната работна заплата е нараснала повече от пет пъти – от 220 лв. на 1213 лв. (620,20 евро). В същото време законът не урежда по какви критерии се определят размерите на съдебните такси и кога се преразглеждат, а пропорционалната такса по исковете – 4 на сто от цената на иска – няма горна граница и при делата с висок материален интерес достига стойности, несъразмерни на извършваната от съда дейност. Основната идея на предложенията е таксите да се определят по предварително известни и проверими правила. В закона се предлага да бъде уредена методология, която обвързва размерите с натрупаната инфлация, с изменението на доходите, с разходите за съответната съдебна дейност и с изискването за ефективен достъп до правосъдие, както и задължителен преглед на тарифите най-малко веднъж на три години.

Най-същественото предложение за промяна засяга пропорционалната такса по исковете. Понастоящем тя е 4 на сто от цената на иска и няма максимален размер, поради което при делата с висок материален интерес достига стойности, несъразмерни на извършваната от съда дейност. Предлага се скала с намаляващи ставки – 5 на сто при цена на иска до 50 000 евро и съответно 4,5; 4 и 2 на сто за частта над този размер, при минимален размер от 50 евро (сега 25,56 евро) и максимален размер от 200 000 евро. Сравнителният анализ в доклада показва, че намаляващите ставки и максималните размери са преобладаващото решение в редица европейски държави, чийто опит е подробно изследван.

В заповедното производство таксата остава наполовина от тази по исковете – 2,5 на сто, а при обжалване – 50 на сто от таксата за първата инстанция. Запазва се и предвиденото в Гражданския процесуален кодекс намаление от 15 на сто при подаване по електронен път. Простите такси се актуализират единствено с натрупаното обезценяване след 2008 г., с коефициент около 1,93, тъй като по закон те се определят въз основа на разходите по предоставяне на услугата.

„Целта не е механично увеличение, а предвидим и справедлив модел. Таксите трябва да следват реалните разходи и икономическите показатели, да тежат по-малко при големите искове и да не лишават никого от достъп до съд“, посочи Даниела Марчева.

За да остане достъпът до съд гарантиран, изцяло се запазва правомощието на съда да освобождава от такси гражданите, които не разполагат с достатъчно средства да ги заплатят. Предлагат се единен образец на декларацията за материално и гражданско състояние и изменения в ГПК, които да осигурят на съдилищата служебен електронен достъп до регистрите на НАП, НОИ, Имотния и Търговския регистър за бърза и обективна проверка на декларираните данни, както и да позволят частично освобождаване и разсрочване на таксата.

Решението на Пленума не променя действащите размери на таксите. Измененията в закона могат да бъдат приети само от Народното събрание, а тарифите – от Министерския съвет. Проектите предвиждат една година след влизането им в сила да се извърши оценка на въздействието върху броя на делата, върху исканията за освобождаване от такси и върху приходите на съдебната власт. Предложенията са изготвени след обсъждане с всички органи на съдебна власт, включително и Върховния касационен съд.