Висшият съдебен съвет прие изготвения от Комисията по анализ и отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт Анализ на натовареността на съдилищата през 2014 г., Доклад за значението на районните съдилища в структурата на съдебната система и предложените в Доклада критерии за реорганизация на съдебната карта на районните съдилища.

ВСС реши конкретните предложения за промени в съдебната карта на районните съдилища да бъдат обсъдени и мотивирани на заседания на ВСС в срок до 30.11.2015 г. След приемане на проект за решение за нова структура на районните съдилища ВСС следва да инициира широко обсъждане в съдилищата, прокуратурата, с нотариалната камара, камарата на частните съдебни изпълнители и с местните власти. В срок до 15.10.2015 г. ще бъде представен и доклад за значението на районните прокуратури и предложение за критерии за реорганизация на териториалната структура на районните прокуратури.

Докладът за значението на районните съдилища в структурата на съдебната система и критериите за промяна в съдебната карта на районните съдилища в България представят актуалната структура на районните съдилища в страната; исторически преглед на възникването и развитието на основните първоинстанционни съдилища в България; концепция за съдилищата в общността; международни стандарти при реформиране на картата на съдилищата.

         Към момента от 113 районни съдилища, според броя на щатните длъжности за съдия, може да се обособят следните групи:

• Съдилища с щатна численост до 5 съдии, включително - 68 районни съдилища;
• Съдилища с щатна численост до 10 съдии, включително - 26 районните съдилища;
• Съдилища с щатна численост до 30 съдии, включително - 3 районни съдилища;
• Съдилища с над 30 съдии – 4 районни съдилища, като единствено над сто съдии са определени по щата на районния съд в гр. София.

В 28-те съдебни района разпределението на районните съдилища не е равномерно, а в голямата си част е резултат на историческа обусловеност, географски особености, а в някои случаи и на стечение на конюнктурни обстоятелства.

Предложените критериите, от които следва да се води ВСС при определяне на седалищата и съдебните райони на районните съдилища са следните:

1. Определяне на минимална численост на съдиите в районен съд.

2. Натовареност на районните съдилища, изчислена на база на обобщени статистически данни за пет годишен период, както и подробни данни за натовареността по отделните видове граждански и наказателни дела. Следва да се отчете и изработвания в момента коефициент за сложност на видовете дела.

3. Данни за разпределение на населението по съдебните райони на отделните районни съдилища.

4. Географски разстояния и достъпност на обществения транспорт. /Предлага се средното време за достъпност от местоживеенето на гражданина до седалището на съда да бъде определено в рамките на шестдесет минути (40/60 мин.)./

5. Индекс за социално-икономическото развитие на съдебните райони.

6. Съществуване на дигитална достъпност и интернет достъп на гражданите.

7. Наличие на други фактори, които налагат нуждата от запазване на седалището на районен съд в определено населено място.

За периода 2010 г. -  2014 г. в районните съдилища са разгледани средно годишно 530 356 дела, от които 373 658 бр. (70,45 %) граждански дела и 156 698 бр. (29,55 %) наказателни дела.

Приемайки подхода за определяне степента на натовареност на районните съдилища през годините 2010–2014 г., условно съдилищата са разделени на 3 групи: с ниска натовареност - до 40 дела месечно на 1 съдия, със средна натовареност - от 40 до 50 дела месечно на 1 съдия, и с висока натовареност - над 50 дела месечно на 1 съдия. Определяща за направеното условно разделение е изчислената средно годишна натовареност на районните съдилища за периода 2010 г. – 2014 г.

През периода 2010 г. - 2014 г. съдилищата с ниска натовареност са 72%, със средна натовареност са 21% и с висока натовареност – 7%. СРС е с най-висока натовареност - 75.67 бр. дела месечно на 1 съдия.

Според представения доклад предложенията за промяна на съдебната карта на районните съдилища ще трябва да бъдат насочени към умерена концентрация на съдебните райони, като се има предвид разпределението на населението по географски райони и с оглед социално-икономическите фактори, определящи натовареността на отделните районни съдилища. Всяка промяна на седалищата на съществуващите районни съдилища не трябва да бъде самоцелна и да изхожда от съображения за бюджетни икономии. Реформата на съдебната карта на районните съдилища трябва да се ръководи от две основни начала: повишаване на качеството на правосъдието при запазване и подобряване на достъпа до правосъдие на гражданите във всички негови аспекти.

Структурата на прокуратурата се определя от специфични критерии за осигуряване на качествено и ефективно наказателно обвинение и те са различни от тези за съдилищата, които са натоварени да гарантират достъп на гражданите до правосъдие. В този смисъл определяне на нова структура на районните прокуратури трябва да е обект на самостоятелен анализ, който да бъде обсъден от ВСС и да послужи като основа за вземане на съответните организационни решения.

Изводите от анализите на натовареността на районните съдилища могат да бъдат обобщени така:

1. Структурата на районните съдилища в момента не отговаря на социално-икономическите и демографски процеси в страната, поради което е налице неравномерна натовареност на отделните съдилища. Неравномерната натовареност води до влошаване на качеството на правосъдието, а оттам и до ограничаване на достъпа до правосъдие на гражданите.
2. Съществуването на много на брой малки районни съдилища води до непреодолими проблеми в процеса на правораздаването. Съдиите не могат да се специализират по материя, не може да се осъществява нормален организационен процес – заместване при отсъствие, болест, отпуск, невъзможност да се формират съдебни състави при отвод и т.н. Не на последно място силно деконцентрираната структурата на съдебната карта на районните съдилища не позволява ефективното използване на бюджетните ресурси.
3. Преструктурирането на съдебната карта на районните съдилища трябва да се извърши на основана на утвърдени от ВСС критерии, които в максимална степен да гарантират достъпа до правосъдие на гражданите. Поради това, когато се предлага обединяване на районни съдилища, на първо време, трябва да се запазват седалищата на обединените съдилища като отделни териториални отделения на обединения районен съд.
4. Предложенията за промени в съдебната карта трябва да бъдат обсъдени на заседания на ВСС и убедително да бъдат мотивирани в срок до 30.11.2015 г. Това се налага, тъй като въпросите за концентрация на съдилищата изискват комплексно обсъждане на бюджетни, кадрови – за съдиите и съдебните служители, въпроси, което изисква участието в обсъжданията на всички членове на ВСС, а не само на отделна комисия или комисии.
5. След формулиране на конкретните предложения за промяна на съдебната карта на районните съдилища, ВСС трябва да инициира широко обсъждане в съдилищата, прокуратурата, с нотариалната камара, камарата на частните съдебни изпълнители и местните власти.